.

Човек се стреми да създаде по някакъв адекватен начин една проста и ясна картина на света; той прави това не само за да преодолее света, в който живее, но и за да може в известна степен да се опита да замени този свят със създадената от него картина. С това се занимават художникът, поетът, теоретизиращият философ и естествоизпитателят — всеки по своему. Върху тази картина и нейното оформяне човек пренася центъра на тежестта на своя духовен живот, за да получи тук покой и увереност, които той не може да намери в твърде тесния, главозамайващ кръговрат на собствения си живот.

Ние хората сме в позицията на едно малко дете, което влиза в огромна библиотека, пълна с книги, написана на множество различни езици. Детето осъзнава, че някой трябва да е написал тези книги. Но то не знае как. То не разбира езиците, на които те са написани. Детето смътно се досеща, че има някакъв тайнствен ред, според който са подредени книгите, но то не знае какъв е този ред.

Според мен точно такова е отношението дори на най-интелигентното човешко същество спрямо Бога. Ние виждаме, че Вселената е чудесно подредена и че се подчинява на някакви закони, но само смътно разбираме тези закони. Нашите ограничени умове не могат да схванат тайнствената Сила, която движи космическите съзвездия.

Особено изглежда нашето положение на тази земя. Всеки от нас се появява тук не по собствено желание и без да е молил за кратък престой, без да знае защо и за какво, във всекидневния живот ние само чувстваме, че човек е тук заради другите, заради тези, които обича, и много други, свързани с него човешки същества.

Аз виждам образа, но моето въображение не може да ми нарисува художника на този образ. Виждам часовника, но не мога да си представя часовникаря. Човешкият ум не е в състояние да си представи четирите измерения. Как може тогава да си представи Бога, пред Когото хилядите години и хилядите измерения са като едно?

Господ не играе на зарове.

Най-прекрасната и най-дълбинната емоция, която можем да преживеем, е усещането за мистичното. То посява семената на всяка истинска наука. Този, който не познава това усещане, който е загубил способността си да се възхищава и да благоговее, прилича на жив мъртвец. Дълбоката емоционална увереност в съществуването на една Върховна Разумна Сила, която разкрива себе си в неразгадаемата Вселена, формира моята представа за Бога.

Бих искал да знам мислите на Бог; останалото са подробности.

Ето ги и фанатичните атеисти, чиято нетолерантност е от същия вид като нетолерантността на религиозните фанатици и произлиза от същия източник. Атеистите са като роби, които все още усещат тежестта на веригите си, вериги, които те са отхвърлили след мъчителна борба. Атеистите са същества, които поради злобата си срещу традиционната религия – т. нар. “опиум за народите” – не могат да изтърпят музиката на небесните сфери. Но Чудото на природата не става по-малко поради факта, че едни или други хора са неспособни да го схванат чрез стандартите на човешките цели и човешките нрави.

Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.

Две неща ми вдъхват страхопочитание — сияещото небе отгоре и поучителната Вселена, в която се намирам.

Колко жалък е физикът-теоретик, когато се изправи пред Природата — и пред студентите си!

Ако A е успехът в живота, то тогава A е равно x + y + z, където x е работата, y е забавлението, а z е да си държиш устата затворена.

Ако не можете да обясните нещо на едно дете, то това значи, че вие самият не го разбирате.

Ако моята теория за относителността се потвърди, немците ще кажат, че съм немец, а французите — че съм гражданин на света; но ако теорията ми бъде опровергана, французите ще ме обявят за немец, а немците — за евреин.

Вечната загадка на света е, че е предсказуем.

Анонимността не е извинение за глупостта.

Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят.

Въображението е по-важно от знанието.

Единственото, което обърква познанията ми, е моето образование.

Интелектът е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище.

Информацията не е знание. Единственият източник на знание е опитът.

Обичам да пътувам, но мразя да пристигам.

Като цяло науката не е нищо повече от рафиниране на ежедневното ни мислене.

Гравитацията не е отговорна за тези, които падат в капана на любовта.

Здрав разум е наборът от предразсъдъци, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст.

Да унищожиш предразсъдъците е по-трудно,отколкото да разделиш атома на частици.

Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен.

Три неща ми дават представа за вечността: „Престъпление и наказание“, звездите и Дон Кихот.

Който обича да марширува, напразно има мозък в главата — гръбначният му е напълно достатъчен.

Две неща са нужни за нашата работа: неуморна издръжливост и готовността да изхвърлиш нещо, в което си вложил много време и труд.

Зная защо има толкова много хора, които обичат да цепят дърва. В тази дейност те незабавно виждат резултатите.

Науката е великолепно нещо, ако човек не е принуден да изкарва хляба си чрез нея. Всеки трябва да печели препитанието си, след като избере професия, за която е сигурен, че е в състояние да овладее. Само когато не сме длъжни да даваме отчет някому, можем да намерим радост в научните занимания.

Лудост: да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати.

Няма толкова висша цел, която да оправдае използването на всякакви средства.

Мирът не може да бъде опазен със сила. Той може да се постигне само с разбиране. Не можеш насила да покориш една нация, освен ако не изличиш всеки мъж, жена, дете. Освен ако не искаш да използваш такива драстични действия, трябва да намериш начин да уредиш споровете си без да прибягваш до оръжие.

Не знам какви оръжия ще се използват в Третата световна война, но Четвъртата ще се води с тояги и камъни.

Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.

Умните хора решават проблеми, гениалните ги предвиждат.

Не се подчинявай на властта, ако това противоречи на принципите ти.

Слабостта на позицията става слабост на характера.

Нещата трябва да са възможно най-опростени, но не и прости.

Единственото ценно нещо е интуицията.

Животът е като карането на колело: спреш ли, изгубваш равновесие.

За съжаление вече стана очевидно, че нашата технологичност задмина нашата хуманност.

Технологичният прогрес е като брадва в ръцете на патологичен престъпник.

Най-печалното при младото поколение е, че аз вече не съм част от него.

Който никога не е грешил, никога не е опитвал нещо ново.

Никога не мисля за бъдещето. То така или иначе идва достатъчно бързо.

Различията между минало, настояще и бъдеще са само една ужасно настойчива илюзия.

Човек започва да живее тогава, когато разбере, че може да живее извън себе си.

Човек не бива да преследва цели, които са лесно осъществими, а трябва да развие инстинкт за онова, което е едва постижимо чрез най-голямото усилие, на което е способен.

Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.

Усърдната интелектуална работа и изследването на сътворената от Бога природа са двата ангела, които ме водят през всички трудности на този живот и ми дават утеха, сила и безкомпромисна непреклонност.