.

За него Ърнест Хемингуей казва: „При Достоевски има неща, на които вярваш и на които не вярваш, но има и такива истини, които, докато четеш, чувстваш как сам се променяш.“

И това със сигурност важи за романа „Братя Карамазови“!

Онзи, що лъже сам себе си и слуша собствената си лъжа, стига дотам, че вече никаква истина ни у себе си, ни наоколо може да различи и поради туй изпада в неуважение и към себе си, и към другите.

А като не уважава никого, престава да обича, а ако няма любов, за да се занимава с нещо и за да се развлича, той се отдава на страсти и груби сладости и достига съвсем до скотско в пороците свои, а всичко туй е от непрекъснатата лъжа спрямо хората и спрямо самия себе си.

Който себе си лъже, той може преди всичко сам себе си да обиди.

Да се обиди сам човек, понякога е много приятно.

И при туй човекът знае, че никой не го е обидил, че той сам си е измислил обидата и е лъгал за красота, сам е преувеличавал, за да създаде картина, заловил се е за една дума и от сламката е направил планина – знае сам това, а все пак сам пръв се обижда, обижда се до приятност, до изпитване на голямо удоволствие, а с това дохожда и до враждебност същинска…

Наблюдавайте своята лъжа и се вглеждайте в нея всеки час, всяка минута.

Гнусливостта избягвайте също и спрямо другите, и спрямо себе си: онова, що ви изглежда вътре във вас нечисто, вече с това, че сте го забелязали в себе си, се очиства.

Страха също избягвайте, макар че той е само последица от всяка лъжа.

Не се плашете никога от собственото свое малодушие в постигане на любовта, дори и от вашите лоши постъпки при това недейте се много плаши.

Деятелната любов в сравнение с мечтателната е дело жестоко и опасно.

Мечтателната любов жадува подвиг бърз, лесно задоволим, такъв, че всички да го гледат.

При нея наистина се отива дотам, че дори дават и живота си, само да не продължава дълго, а по-скоро да свърши, като на сцена, и всички да гледат и хвалят.

А деятелната любов – тя е труд и търпение, а за някои комай цяла наука.

Любовта е учителка, но трябва човек да умее да я придобие, защото тя мъчно се придобива, скъпо се купува, с дълга работа и в продължително време, защото не трябва да любим само за случаен миг, а завинаги.

Та случайно всеки може да обикне – и злодеецът може да обикне.

Смирението любовно е страшна сила, най-силна от всички, подобна на която няма.

из „Братя Карамазови“