.

Баща й е грък, родом от о-в Крит. Майка й е от Ню Йорк. Една от прабабите й е от Шотландия. 

Дженифър Анистън става известна с ролята си на Рейчъл в сериала „Приятели“, която й носи наградите „Еми“, „Златен глобус“ и „Наградата на гилдията на актьорите“.

Тя е една от най-добре платените актриси на Холивуд. През 2014 г. състоянието й се изчислява на 150 млн.долара.

Дженифър е известна с благотворителната си дейност.

Набира средства за деца сираци в Мексико. Подпомага кампании срещу рака, ксенофобията, убиването на делфини.

Отделя значителни средства за редица неправителствени организации, включително „Лекари без граници“.

Иска ми се, когато бях на 25, да се чувствах така, както се чувствам днес, когато прехвърлих 40 – в хармония с тялото си и сърцето си, щастлива с живота, който водя и напълно ОК с препятствията, които ще срещна напред по пътя си.

Трябва по-малко да се мисли и повече да се живее.

Никога не се приемам твърде сериозно. Така се живее по-добре…

Представата ми за това какво е смешно до голяма степен се определя от представата ми за самата мен.

Винаги се изнервям покрай облеклото си: ако съм облякла дадена рокля на някой дизайнер, то задължително трябва да сложа и всичко останало на въпросния дизайнер. Защо да не мога да обуя старите си обувки, ако те са по-удобни?!

Отношението ми към модата е, че дрехите трябва да са удобни, лесни за носене… ти да носиш тях, не те – теб. Това е. Класика. Всеки пък, когато съм се опитвала да изглеждам смело и лудо, съм се чувствала като героиня от японска анимация. И изобщо не вярвам в това, че „звездите“ не трябва да носят една и съща дреха два пъти. Първо, „звездите“ са „звезди“ само на екрана. Иначе са просто хора. И второ, дрехите изобщо не са важни. Ти си важен. Така че, всички тези излишни главоболия са ми напълно чужди.

Родителите ми ме убедиха, че аз съм най-доброто, за което може да мечтае Холивуд.

Винаги съм имала една цел: да дам възможност на хората да преживеят тези чувства, които самата аз изпитвам, когато съм в киносалона.

Щом веднъж разбереш кой си и какво обичаш в себе си, всичко си идва на мястото.

Не знам какво е да си секс символ. Когато се видя на корицата на някое списание, аз не виждам себе си. Виждам някой, който е „обработен“, „пипнат“, „направен“ оттук-оттам… Но това не съм аз.

Никога не съм се възприемала като секси. Да, понякога си мисля: „Хей, днес не изглеждаш никак зле!“. Но в момента, в който целенасочено се опиташ да си секси, просто няма да се получи.

Наистина полагам усилие да не се затварям в себе си. В миналото бързо издигах защитни стени. Мислиш си, че това те защитава, но всъщност те изолира. И така пропускаш много неща.

Днес тренираме мъжете си да не правят нищо. А после се оплакваме от резултатите.

В мъжа търся първо приятеля, някой, с когото да се чувствам комфортно, да се чувствам на една вълна.

Не разчитай на мъжете, но и не ги отрязвай напълно.

Жените трябва да спрат да търсят лошите момчета. Да спрат да тичат към далечното и непостижимото, когато добрите момчета са тук, до тях.

Никога не съм харесвала това вечно търсене на Мъжа. Никога не съм харесвала „Секса и града“ и цялото това разбиране, че жената се чувства силна, само когато открие Мъжа. Това просто не е за мен. Не е моят път. Не вярвам в това.

Когато става дума за любов, не можеш да контролираш нищо.

Истинската любов изважда на показ всичко – ти просто позволяваш срещу теб през цялото време да бъде изправено огледало.

Да намериш някой, който да бъде твоят най-добър приятел, някой, с когото да можеш да бъдеш себе си, някой, с когото да се забавляваш – ето това е любовта.

Ти имаш свой пълноценен живот. Той има свой пълноценен живот. Срещате се. Животите ви се преплитат. Ето това е страхотно!

Връзката не трябва да ти помага да оцелееш. Тя трябва да е черешката на тортата в твоя живот.

Истинската любов е, когато помежду ви няма забрани, няма нищо за криене, когато се учите един от друг, преоткривате се един друг.

Обичам усещането да си влюбен, да имаш пеперуди в стомаха, когато се събуждаш. Това прави всеки ден специален.

Най-хубавото в брака е усещането, че преминавате заедно през спадовете и възходите. И все още сте заедно. Днес след ден можеш да погледнеш в очите същия този човек и да кажеш: „Аз все още съм тук. И все още те обичам.“ Срещате се отново и отново. Отново и отново се свързвате. Вричате се един на друг пак и пак, и пак. Всеки ден. Ето това обичам в брака. Това искам в брака.

Повечето от нас се влюбват в нечий образ и прекарват следващите три до пет години в това да откриват кой е този човек в действителност. Ако по време на този процес на опознаване и разголена ранимост останете свързани, мисля, че сте уцелили десетката. Успели сте да създадете здрава връзка. Успели сте да приемете друго човешко същество такова, каквото е. Успели сте да го обикнете с всичките му слабости и недостатъци. Успели сте да се свържете истински.

В основата на всяка връзка е взаимността.

Истинската любов ти дава сили да понесеш всичко – дори това, което виждаш в огледалото всеки ден.

Когато бях малка, мечтаех не да бъда известна, а да бъда щастлива.

Наистина е много странно да се опитваш да отделиш личния живот от публичния. Така или иначе, накрая всичко излиза на повърхността и то в такъв изкривен вид, че направо не можеш да повярваш.

Горещо ви съветвам: разчитайте само на себе си. Но, ако ви предлагат помощ – приемайте.

Не си правете дългосрочни планове. Винаги имайте едно на ум, че обстоятелствата са променлива.

Не ми е приятна тази история с „горката Джен“, която таблоидите раздухват. Цялата тази идея, че съм нещастна в любовта. Всъщност, чувствам се истинска късметлийка в любовта.

Винаги е тъжно, когато нещо свършва. Това буквално те счупва. И всички чувства излизат на повърхността…

Мисля, че е важно да знаеш защо взаимоотношенията ти с даден човек са приключили – без значение дали става дума за любовна връзка или за приятелство. Накрая трябва да си наясно защо е започнало всичко и защо е свършило. Това ти е нужно, за да продължиш напред, за да направиш следващата стъпка в живота си. Връзките включват двама души. И всеки от тях е еднакво важен. Както за събиранията, така и за разделите. Така че, дори другият да е 98% виновен за разпада на връзката, ти трябва да се съсредоточиш върху 2-та процента, които са по твоя вина. Само така можеш да почистиш „своята страна на улицата“. Само така можеш да продължиш напред.

Колкото по-голяма е способността ти да обичаш, толкова по-голяма е и способността ти да изпитваш болка.

Искам да имам деца. Винаги съм искала. Но не ми харесва целия шум, който се вдига около това. Сякаш съм се провалила на някакъв изпит по женственост, защото не съм станала майка. Сякаш стойността ми като жена е намаляла. Може да не съм родила деца, но съм родила много неща. Просто не е честно това напрежение да се излива върху теб.

Най-безусловната любов е тази на кучетата. Те ще ти се зарадват на мига, в който влезеш в дома си и ще ти се радват по същия начин всеки следващ ден. Те са лоялни и на тях винаги, винаги може да се разчита.

Уморих се от злобата на хората. Ние сме просто едни пораснали деца, които продължават да мачкат по-слабите. Никога повече от сега не е имало такава нужда от отворим сърцата си за човечността и любовта.

Критикуват те, ако си твърде слаба. Критикуват те, ако си твърде дебела. Според пресата, аз съм била и двете. Невъзможно е да угодиш на всички. Затова просто спрях да опитвам.

В живота няма неща, за които съжалявам. Само уроци, които съм научила.

Ако никога не губиш, значи никога не рискуваш.

Научила съм се да не живея в миналото и да не хабя емоции и нерви в притеснения за бъдещето… Обичам неизвестността. Харесва ми очакването какво ще се случи. И да виждам как се случва.

Обичам да опростявам нещата… В живота ми няма място за отчаяние и депресия. Какво е писано, ще стане. Аз съм в мир с живота си и всичко, което предстои.

Винаги съм казвала: не прави планове – създавай възможности.

Никога не съм си падала по „списъците“ с неща, които искаш да направиш през следващите 5 или 10 години от живота си. Според мен, това носи твърде много стрес в живота ти.

Гневът е толкова грозен… Не искам да изпитвам гняв и възмущение. Научих се да се справям с тези чувства. Всеки може да го направи. Научих, че можеш да минеш през нещата, които те нараняват. Нищо няма да те убие. Нищо.

Хората са невероятни. Притежаваме такава устойчивост! Важното е живота е да обичаш и да бъдеш обичан, да си щастлив и да не се примиряваш с по-малко от това, което заслужаваш.

Ако не си щастлив, можеш да СТАНЕШ щастлив. Щастието е избор. Просто започни да правиш нещата, които те карат да се чувстваш добре. Ето това разбрах от живота…

Това е моят живот. Моите избори. Моят опит. Ако не ви харесва как изглежда всичко отстрани, спрете да се вторачвате в мен. Защото аз се чувствам добре. Не се чувствам така, сякаш трябва да бъда някъде другаде, да бъда някой друг. Аз съм точно тук, където трябва да бъда. И искам да бъда.

Всеки има своя мечта. Но не всеки има силите да се бори за нея. Опитай се да следваш сърцето си и да правиш това, което искаш да правиш.

Ако накрая можеш да кажеш: „Обичах и получих много любов“, ще е прекрасно. И напълно достатъчно.