Публий Сир е древноримски мимически поет от епохата Цезар и Август. Произхожда от Сирия, поради което и получава прозвището Syrus, т.е „сириец“. В Рим попада като роб, но в последствие получава свобода и представя своите драматични произведения по цяла Италия с несекващ успех, благодарение най-вече на нравоучителните фрази, които са вплетени в сюжетите. Именно с тях той записва името си с ярки букви в световната литература.
Доверието на другите е като душата – никога не се връща там, откъдето е излязла.
Сериозният човек не взема колебливи решения.
Да управляваш природата на жената означава да изгубиш надежда, че ще намериш покой.
Човек, за да не остане без страдание, е изнамерил щастието.
Най-тежък е гневът на честния човек.
Ако лоши хора мислят лошо за теб, не забравяй, че е похвално да бъдеш трън в очите на лошите.
Който проявява милост към нещастника, си спомня за себе си.
Да прощават умеят онези, които ги е срам от човека, комуто прощават.
Нищо в човешките дела не е велико освен духа, презрял величието.
На бедността липсват много неща, на алчността – всичко.
Да понесе завистта е в състояние или силният, или щастливецът.
Задържаш ли някого против волята му, каниш го да си отиде.
Успокои ли се веднъж разгневеният, разгневява се на себе си.
Обръщаш ли внимание на злословието, изостряш го още повече.
Злобата, за да извърши по-големи злини, се преструва на добра.
Бързият отказ е съпроводен с по-малко лъжи.
Несправедливостта може да не ти създава никакви врагове, завистта обаче ги прави мнозина.
Нищо не е узряло, преди да е било горчиво.
Очите никога не биха грешили, ако ги управляваше разумът.
Не смятай за свое нищо, което може да претърпи промени.
Случайността не може да навреди на постоянството.
Не поправяш, а нараняваш, щом насила управляваш.
Не си щастлив дотогава, докато тълпата не е почнала да ти се надсмива.
Няма толкова щастлива съдба, от която да не можеш изобщо да се оплачеш.
Омразата на едни е скрита в усмивката, на други – в целувката.
О, колко много поводи за разкаяние дава дългият живот!
Нито смъртта можеш да избегнеш, нито любовта.
Има два вида прегрешение: едното е нарочно, другото е от немарливост.
Заличава провинението си онзи, който бързо го поправя.
Пропусни извинението – никой не съгрешава, без да иска.