Искам да ви разкажа за своя начин на борба с мързела.
За да го приложите, не е нужна титанична сила на волята, не са нужни особена интелигентност, ентусиазъм, ритник в задника или манастира Шаолин.
Достатъчно е да направиш нещо, на което е способен даже най-мързеливият човек на света.
Преди да премина към същността на метода, искам да развенчая мита за понятието „мързел”.
Този мит се заключава във фразата: „Мързел – това е, когато не правя нищо”. Това са пълни глупости.
Защото, когато човек казва „аз мързелувам”, не означава, че не прави нищо, а: яде, слуша музика, чете вестници и списания, седи във фейсбук, гледа видео в ютуб, избира телефон от онлайн магазин и т.н.
Всичко това са действия.
Друг е въпросът, ако тези действия ти отнемат повече от 6 часа на ден и започват да ти пречат на живота.
Затова по-точно би било следното определение за мързел: „Мързел – това са безполезни действия”.
А сега и същността на метода.
Той се заключава в една-единствена фраза: „За да спреш да мързелуваш, трябва да не правиш нищо”.
Не се шегувам. Аз ползвам този метод вече около три години.
Как се прилага той?
Да допуснем, че трябва да свършите някаква работа.
Вие решавате (а най-добре да го запишете на лист хартия) в колко часа ще започнете и колко време ще се занимавате с това.
Да предположим, че ще започнете да се занимавате в 11:00 и ще работите следващите 2 часа (т.е. до 13:00).
В 11:00 започвате да се борите с мързела, а именно – нищо не правите. Тоест, прекратявате всякаква дейност и изобщо нищо не правите. Стоите или седите, не бива да лежите, защото може да заспите.
Скоро (при мен обикновено в следващите няколко минути) ще почувствате, че можете да се заловите за работа.
В главата настъпва проясняване какво точно трябва да направите сега. И ще започнете да го правите.
Ако по време на работа отново почувствате пристъп на мързел – отново спирате да правите каквото и да е.
И скоро отново ще се върнете в работоспособно състояние.
Това е всичко.
Този метод може да се прилага по всяко време и за всякаква работа. Не е нужно да се насилвате.
Освен това, не е нужно да потискате своите мисли. На мислите трябва да се позволи да текат свободно във всички посоки.
Ако работата се прекъсва от „потока на съзнание” – нищо страшно. Специално съм замервал, и най-дългият от тези „потоци на мисли” трае около 7 минути. И спира сам, като често ви подарява някаква полезна идея.
И накрая ще отбележа, че можете да започнете да прилагате този метод не в 11:00, а веднага.
Просто спрете да правите каквото и да било.
Автор: Максим Волков
Превод Петя Стоянова
снимки: pexels.com
