Х. Д. Тюдор определя себе си като нарцистичен социопат. След наложено му принудително лечение, той започва да води блог, наречен narcsite.com, в който ни запознава със света на нарцистичното личностно разстройство от първо лице.

Той добре познава своя вид. Признава, че в семейството му има и други като него, а освен това задълбочено изучава и всички нарцисисти, които среща по пътя си. Той е наясно с механизма на избор на жертвата, мотивите, които движат нарцисиста, наясно е с психологията и на самите жертви и изпитва огромно удоволствие да сподели наученото с всеки, който се интересува.

Ти се влюби в илюзия. Влюби се дълбоко и силно в нещо, което никога не е съществувало. Прекрасните дни, които изживяхме заедно, бяха само резултат на моите манипулации към теб.

Знам колко трескаво се опитваш да върнеш тези прекрасни дни. Даде ми сърцето си в опитите си да си върнеш невъзможното.

Знам, че моето мълчание, моите обиди, изневерите и лъжите, моят контрол над теб бяха и брутални, и злонамерени, и опустошителни.

Разбирам, че цялата лавина от манипулации като цунами заля и смаза самочувствието ти, срина основите на света ти и разби целия ти живот.

Но този ужас не е нищо в сравнение с това, което следва.

Засега успя да се измъкнеш от стегнатата, задушаваща примка.

Обаче знам, че седиш и гледаш през прозореца алеята, по която съм минавал, носейки ти цветя, и болката все още те залива, защото си спомняш как се влюби в човек, който не беше реален.

Спомен след спомен те изгарят отвътре, безкрайна въртележка, наречена „Най-добрите моменти“, които искаш да спреш да си спомняш, но не можеш.

Боли те, че все още имаш нужда да си спомняш, защото дори когато болката се надига в гърдите ти, все още усещаш трептенето на обичта си към мен, обич, която все още ти е скъпа.

Подобно на наркомана, който знае, че линията кокаин е опасна за него, но все пак трябва да я изсмърка.

Студената тишина вероятно вече не охлажда всекидневната ни. Следата от шамара ми по бузата ти отдавна е избледняла. Жилещите коментарчета, които всеки ден изстрелвах към теб са загубили силата си да те нараняват.

Всичко това си е отишло. Постоянната, мъчителната болка, която все още живее дълбоко в теб, е болката, че си се влюбила в илюзия.

Няма значение още колко ще го обсъждаш с приятелите си и с разни терапевти, и колко купчини с книги за саморазвитие ще подредиш на любимия си стол /на който винаги се опитвах да седна преди теб/. Нищо няма да ти помогне да се справиш с тази ужасна болка.

Знам, че можеш да се справиш със срама, че си била заблудена. Дори по странен начин се гордееш, че си дала всичко от себе си на такъв презрян човек като мен, защото просто си си такава. Честна, открита и даваща безусловна любов. Не искаш това да се промени. Не искаш да загубиш емпатията, с която се славиш.

Разклатеното ти финансово състояние ще се подобри /в крайна сметка/. И дозировката на успокоителните ще намалее /лекарят ти те е уверил в това с успокояващ тон/. Силата на характера ти, която ме накара да те избера, означава, че можеш да се справиш с всички тези неща.

Единственото нещо, което никога няма да те напусне, е тази дълбока болка, че си обичала призрак. В крайна сметка главата ти ще приеме случилото се – че си била очарована, омагьосана, обсебена и че всъщност никога не си имала шанс. Точно затова и те избрах.

Но сърцето ти никога няма да се отърве от тази тъпа болка, която чувстваш, когато си спомняш времето ни заедно и колко прекрасно бе да си влюбена в мен.

Никога няма да повярваш, че не е било истинско.

Винаги ще остане тази пукнатина, тази рана от френетичното и опустошително време, през което бяхме заедно. Именно през тази пукнатина мога да пропълзя обратно като сянка в сърцето ти…

Точно затова направих и това, което направих – за да мога вечно да имам този достъп. Въпреки всички усилия, които положи – от това никога да не отговаряш на обажданията ми, да си смениш имейл-а, до това да изтриеш всичките ни снимки и да смениш номера на телефона си, – ти всъщност никога не си в безопасност.

Да, успя да избегнеш змийските пътеки, по които винаги те връщах обратно под влиянието си. Но ще трябва да си изключително бдителна до края на живота си.

Моето влияние, ако някога отново се приближи до теб, ще пропълзи обратно през раната, която никога няма да зарасне.

Предоставя ти се цял живот, пълен с предпазливост и усилване на защитните сили, защото тези щети са постоянни.

Завинаги ще си влюбена в човека, който си мислеше, че съм.