Любовта е страничен продукт от човешката същност

Някой разделя любовта на два вида. Първият вид той нарича “дефицитна любов”, а вторият – “душевна любов”. Разликата е важна и трябва да се разбере.

“Нуждаещата се любов” или “дефицитната любов” зависи от друг човек.

Тя всъщност не е истинска любов – тя е нужда. Ти използваш другия човек като средство. Експлоатираш го, манипулираш го, властваш над него. Но така другият човек бива принизен, почти унищожен.

А и той върши съвсем същото. Той също се опитва да те манипулира, да те управлява, да те притежава, да те използва.

Крайно нелюбящо е да използваш друго човешко същество. Така че това само прилича на любов, но е фалшива монета. То обаче се случва с почти 99% от хората, защото получаваш първия си урок по любов още от детството.

Когато зависиш от другия човек, винаги има нещастие.

В момента, в който започнеш да зависиш, започваш да се чувстваш нещастен, защото зависимостта е робство. Тогава започваш да си отмъщаваш по разни фини начини, защото човекът, от който трябва да зависиш, придобива власт над теб.

Никой не харесва някой да има власт над него, никой не обича да бъде зависим, защото зависимостта убива свободата.

А любовта не може да разцъфти в зависимост – ЛЮБОВТА Е ЦВЕТЕ НА СВОБОДАТА, тя има нужда от пространство, от абсолютно пространство. Другият човек не трябва да се намесва в него. Това е много деликатно.

Когато зависиш, другият човек непременно ще властва над теб и ти ще се опиташ да властваш над него. Това е борбата, която се води между така наречените влюбени. Те са върховни врагове и са в непрекъсната битка.

Любовта е страничен продукт от човешката същност.

Когато ти „си”, около теб има една аура на любов. Когато ти „не си”, няма такава аура около теб. А когато нямаш тази аура около себе си, молиш другия човек да ти я даде, тогава ставаш просяк и другият те моли да я дадеш на него или на нея.

Сега двамата просяци простират ръце един към друг и двамата се надяват другият да я има… Естествено и двамата накрая се чувстват подведени, и двамата се чувстват измамени.

Основният проблем с любовта е първо да стане зряла.

След това ще си намериш зрял партньор, тогава незрелите хора изобщо няма да те привличат. Това си е просто така: „Подобното – подобно привлича!“.

Ако си на 25 години, няма да се влюбиш в бебе на 2 години. Точно по същия начин, когато си психологически духовно зрял, няма да се влюбиш в едно бебе. Такова нещо не се случва.

Всъщност зрелият човек никога не пада в клопката на любовта – той се издига. Само незрелите хора падат — те се спъват и падат в любовта, но някак си успяват да останат на краката си.

Вече не могат да стоят прави – намират някаква жена и край с тях, намират някакъв мъж и — всичко свършва. Те винаги са били готови да паднат на земята и да започнат да пълзят. Те нямат гръбначен стълб, те нямат целостта да могат да останат сами.

Когато любовта тече със зависимост, в това има грозота.

Помнете, свободата е по-висша ценност в любовта. Свободата е по-висша ценност от любовта. Така че ако любовта унищожава свободата, тя е без стойност.

Можеш да изоставиш любовта, но свободата трябва да се спаси. Без свободата никога няма да си щастлив – невъзможно е.

Свободата е вътрешно присъща на всеки мъж, на всяка жена (върховната свобода, абсолютната свобода). Затова човек започва да мрази всичко, което разрушава свободата.

Не мразиш ли мъжа, с когото си свързана? Не мразиш ли жената, с която си свързан? Мразиш! Това е необходимо зло, трябва да го търпиш.

Тъй като не можеш да бъдеш сам, трябва да се уредиш някак си да бъдеш с някого и ще трябва да се приспособиш към изискванията на другия. Трябва да го търпиш, трябва да го понасяш.

Ето го значи парадоксът: тези, които се влюбват, нямат никаква любов, затова се влюбват.

И тъй като нямат никаква любов, не могат да дават. И още нещо, един незрял човек винаги се влюбва в друг незрял човек, защото само те могат да си разберат един другиму езика. Зрелият човек обича друг зрял човек. Незрелият човек обича незрял човек.

Можеш да продължиш да сменяш своя съпруг или своята съпруга хиляда и един пъти и все отново ще попадаш на същия тип жена, и същото нещастие ще се повтаря – в различни форми и нюанси, но пак същото нещастие, почти същото.

Можеш да смениш съпругата, но ти не си се променил – кой тогава ще избере новата жена? Ти ще я избереш. Тогава изборът ще дойде отново от твоята незрялост.

И отново ще избереш същия тип жена.

Ошо