Направете този мисловен експеримент или още по-добре помолете свой приятел да го проведе с вас.
Изберете нещо, което мислите да променяте, което би трябвало да се промени, може би искате или трябва да промените, но все още не сте го направили.
С други думи, мислете за промяна, за която сте амбивалентни.
Всички имаме такива примери.
Сега накарайте (или си представете) помагащия да ви казва колко много се нуждаете от тази промяна, да ви даде списък с причини да я направите, да подчертава значението на промяната, да ви казва как да я осъществите, да ви уверява, че можете да я направите, и да ви увещава да се заемете с нея.
Как е вероятно да реагирате?
Използвали сме това упражнение по целия свят и реакциите на хората са забележително консистентни.
Малцина го намират за полезно: може би един на 20 души (достатъчно, за да продължават помагащите да го правят), но най-често „подпомаганият“ човек изпитва ако не всички, то някои от следните чувства:
◆ гняв (неспокоен, раздразнен; смята, че не е чут, не е разбран);
◆ отбранителност (чувства се подценен, осъждан; оправдава се, противопоставя се, не желае да се промени);
◆ дискомфорт (засрамен, смазан, нетърпелив да си тръгне);
◆ безсилие (пасивен, поставен в неизгодна позиция, обезсърчен, дезангажиран).
В действителност понякога в това взаимодействие човекът, на когото „се помага“, заключава, че той всъщност не желае да направи промяната!
Обикновено не такова е било намерението на помагащия, разбира се.
Това просто е начинът, по който хората обикновено реагират на рефлекса за поправяне, на нареждането какво, защо и как да направят.
Те обикновено се чувстват зле в такава ситуация, а като ги карате да се чувстват зле, не им помагате да се променят.
Сега опитайте отново, но този път вашият приятел ще се държи по различен начин.
Отново: вие трябва да говорите за нещо, което искате да промените, трябва да промените, имате нужда да промените, мислили сте да промените, но все още не сте го променили.
Този път приятелят ви изобщо няма да ви дава съвети, а вместо това ще ви задава поредица от въпроси и ще слуша с уважение това, което казвате.
През 2006 г. разработихме следните пет въпроса, за да дадем на начинаещите представа за процеса на Мотивационното интервюиране (МИ):
- Защо бихте искали да направите тази промяна?
- Как бихте могли да подходите към нея, за да успеете?
- Кои са трите най-съществени причини да я направите?
- Колко важно е за вас да направите промяната и защо?
Вашият приятел слуша търпеливо и след това обобщава накратко това, което вие сте казали: защо искате да се промените, защо е важно, кои са най-съществените причини и как бихте могли да го направите, за да успеете.
След това приятелят ви задава още един въпрос и отново просто изслушва вашия отговор:
- Какво според вас ще направите?
Това е.
Все още не сме обяснили какво става в този разговор за промяната и не сме ви дали никаква теория или насоки.
Самите въпроси не са методът, но те осигуряват чувство за съсредоточения върху човека дух и стил на МИ.
Изпробвали сме това упражнение в целия свят и отново хората са склонни да реагират на своя слушател (независимо от образованието или опита на помагащия) по сходен начин.
Те обикновено казват, че са се чувствали:
◆ ангажирани (заинтересувани, сътрудничещи, харесват консултанта, готови са да продължат да говорят);
◆ овластени (способни да се променят, изпълнени с надежда, оптимистично настроени);
◆ открити (приети, чувстват се комфортно, в безопасност и уважавани);
◆ разбрани (свързани, чути, изслушани).
И в двата случая темата на разговора е една и съща: възможна промяна, характеризираща се с амбивалентност, но резултатът обикновено е съвършено различен.
Е, с кого бихте предпочели да работите: (1) с гневни, отбраняващи се, чувстващи се некомфортно пасивни хора, които не ви харесват, или (2) с хора, които се чувстват ангажирани, овластени, открити и разбрани и всъщност харесват времето, прекарано с вас?
Това са едни и същи хора. Разликата е в динамиката на разговора.
И така, какво точно е МИ?
То със сигурност не е проста последователност от пет стъпки с въпроси за насърчаване на промяната.
Умелото МИ включва много повече от задаване на въпроси и изисква пълноценно слушане.
Заради невероятната си практическа стойност и ефективност МИ добива все по-голяма популярност.
Новото преработено издание на „Мотивационно интервюиране“ проследява големия напредък в разбирането и практикуването на МИ и разкрива как да се възползваме от него.
https://iztok-zapad.eu/motivacionno-intervuirane
536 с., 35 лв., ISBN: 978-619-01-0532-9
„Мотивационно интервюиране“ от Уилям Милър и Стивън Ролник
Какво е мотивационно интервюиране (МИ)?
Това е стил на общуване, целящ да укрепи мотивацията и решимостта на клиента за промяна.
В МИ се използва и дори се надгражда клиент-центрираният терапевтичен подход на Карл Роджърс.
Общуването се осъществява не просто в дух на подкрепа и сътрудничество, но и на дълбоко уважение към личностната автономност и личния избор на човека.
Фокусът е върху израстването и благополучието му, както и върху пълното доверие в първично заложената му мъдрост.
А методът, по който се осъществява МИ, е ясно структуриран – редуват се четири процеса: ангажиране, фокусиране, пробуждане и планиране.
Те могат да съставят цикъл, който се повтаря, задвижван от прилагането на базисни умения: задаване на открити въпроси, утвърждаване, отразяване и обобщаване.
Поради своята простота и най-вече заради духа си МИ намира изключително широко приложение.
Освен в здравеопазването, психотерапията и психологическото консултиране, лечението на зависимости, социалната работа, МИ може да се прилага в политиката, бизнеса, маркетинга и редица други сфери – навсякъде, където човек се сблъсква с необходимостта от промяна.
Най-ценното обаче е, че МИ може да се прилага и в ежедневното междуличностно общуване с членове на семейството, близки приятели и колеги.
За това способстват неговата достъпност, опростената му структура, ясните примерни диалози, обобщението на важните моменти в края на всяка глава от книгата.
В това ново, изцяло преработено издание е отразен големият напредък в разбирането и преподаването на МИ.
Дадени са множество примери от консултативни ситуации.
Невероятната практическа стойност и резултатност на МИ правят този метод световноизвестен и приложим вече почти три десетилетия.
Д-р Уилям Р. Милър е почетен изтъкнат професор по психология и психиатрия в Университета на Ню Мексико.
Той въведе мотивационното интервюиране през 1983 г. в статия в списание „Поведенческа психотерапия“ (Behavioral Psychotherapy) и в първото издание на „Мотивационно интервюиране“, написано заедно със Стивън Ролник през 1991 г.
В изследванията си д-р Милър се съсредоточава най-вече върху лечението и превенцията на пристрастяванията с широки последици за психологията на промяната.
Той е носител на Международната награда „Йелинек“, на две награди за професионални постижения от Американската психологическа асоциация, на наградата „Новатори в борбата срещу злоупотребата с психоактивни вещества“ на фондация „Робърт Уд Джонсън“ и мн.др.
Според Института за научна информация д-р Милър е един от най-цитираните учени в света.
Д-р Стивън Ролник е професор по здравна комуникация в Медицинския факултет на Университета на Кардиф, Великобритания.
В продължение на много години той е работил като клиничен психолог в системата на психичното здраве и първичните здравни грижи, а след това насочва вниманието си към въпроса как мотивационното интервюиране може да се използва за подобряване на стимулиращите консултации в здравните и социалните грижи.
Изследванията на д-р Ролник и неговите насоки за добра практика са широко известни, а работата му върху тяхното приложение продължава с фокус върху децата с ХИВ/СПИН в Африка и върху бременните момичета в бедните общности.
Д-р Ролник и д-р Милър съвместно са носители на наградата „Енджъл“ на Американската академия за здравна комуникация.
