.

Усещането, че си празен отвътре е доста страшно, но не се плашете, не сте сами! Много от нас се чувстват така, защото нещо липсва в живота им.

Това може да е празнотата, предизвикана от отминаването на любовта. Същата празнота може да е следствие от „бавното изоставяне на вашите собствени надежди и желания“.

Може да се откажете неволно и несъзнателно, защото се стремите към съвършенство и одобрение от другите.

Може дори да спрете да се грижите за себе си, докато се фокусирате над кариерата, която уж осмисля живота ви. Да оставите личните си цели може да предизвика тревожност, депресия, вина и срам.

Хората, които признават усещането, че са празни често посочват и че се чувстват вцепенени и сами. Споменават, че работата им е незадоволителна и се чувстват неуспешни в нея, връзките им не ги изпълват с вълнения. Много от хората, борещи се с депресия, се чувстват празни (вместо тъжни).

Усещането за празнота може да бъде победено с помощта на психолог, като е важно да се разгледа вероятността да развивате депресивно състояние. Как се справяте с празнотата зависи от това, което я причинява.

На вниманието ви предлагаме няколко от възможните решения.

Внимателно признайте усещането

Ако изпитвате празнота, която ви поглъща, сякаш падате в пропаст, е добре да я признаете и да бъдете по-нежни със себе си, казва Ашли Едър (психотерапевт в Калифорния).

Не се борете със самопризнанието, че се чувствате така. Не се опитвайте да отхвърлите и избегнете осъзнаването на емоциите си.

Ако тази пустота е в резултат от кончината на близък човек, не се гневете на себе си. Рано или късно, дори в името на неговата памет ще се наложи да живеете въпреки липсата му.

Понякога празнината се проявява, защото сте изгубили любов. Това включва всички видове обич, за които се сетите. Едър предлага да помислите за себе си, да изкажете съчувствие на собствената си личност и дори да си поговорите. Да помислите „трудно е да си толкова самотен“ или „правилно, нуждая се от повече любов“.

Прекарайте време със себе си

Повечето хора търсят запълване на празнината вън от себе си. Вместо да се опитвате да спрете неприятното чувство с наркотици, телевизия, храна, компютърни игри или чуждо одобрение, обърнете поглед навътре и прекарайте време със себе си.

Този момент на истинско познаване на чувствата и мотивите ще ни даде шанс да изследвате собствените си желания, страхове, надежди и мечти.

Това не само ще ви помогне да разберете, какво желаете да правите с бъдещето си, а и да намерите правилните начини за освобождаване от чувството за празнина.

За различните хора работят различни неща, може би, за да достигнете до своите отговори ще ви е нужно да опитате медитация, писане в дневник или физическо упражнение, като главната цел на дейността е да насочите фокуса към своето Аз.

Първоначално може би ще се чувствате неудобно, но колкото повече практикувате, отделяте време и енергия, и се грижите за себе си, толкова по-малко ще е чувството за празнота.

Разгледайте внимателно чувствата си

Специалистите казват, че трябва да отделите някакъв минимум от време, за да забележите какво изпитвате точно в този момент. „Не е нужно да дълбаете всеки път“. Възможно е просто да изникне констатация – „скучно ми е“ или „развълнувам съм за…“.

Ако сметнете, че не можете да назовете чувствата си, дори е добре да прочетете повече за тях, което ще обогати не само знанията, но и самооценяването. 

Благодарение на това, че практикувате за кратни периоди, ще развиете навик да познавате усещанията си и постепенно ще разтворите прозореца на толерантността си, за да включите по-съществени чувства, това ще ви направи по-емоционално интелигентни.

Разгледайте чувството за празнота

Отговорете на тези въпроси, може да запишете отговорите си (така ще формулирате по-ясно и точно).

  • Сравнявам ли се с другите? Осъждам ли се?
  • Казвам ли си положителни неща?
  • Имам ли склонност да забелязвам главно неуспехите и да се обвинявам за грешките/да се наричам глупак?
  • Чувствата ми зачитат ли се във взаимоотношенията ми или минимизирам всичко, което изпитвам?
  • Активно ли се грижа за физическите и здравословните си нужди?
  • Посегнал ли съм към определено поведение или пристрастяване, за да избегна собствените си емоции?
  • Отговарям ли само за нуждите на другите?
  • Какво се опитвам да докажа или спечеля?
  • Обвинявам ли се/чувствам ли се виновен за неща извън контрола ми?
  • Показвам ли към себе си състрадание, както към близки приятели или роднини?
  • Утвърждавам ли себе си и личния си избор в решенията, които правя?

Похвалете се

Когато едно дете е под силен натиск, едно от най-честото решение, което взема е да потисне неприемливото чувство. В много случаи възрастните прибягват до същата тактика.

Бъдете истински зрели и отделете време да усетите емоциите си толкова, колкото е нужно, за да наваксате. Не е нужно да бързате. Опитайте се да чувствате емоциите си истински, за да прекратите неуловимото им негативно влияние, когато са потискани.

Усещането за празнота често води до раздразнителни мисли, като „животът е скапан“ или „няма надежда“. Терапията може да помогне. Тя ще ви упътва, така че да изследвате основните причини за емоциите си и да решите рационално как да ги изразявате.

Много е важно да признаете и приемете чувствата си, включително и това на празнота. Следващата стъпка е да сте състрадателни и мили към себе си, няма смисъл да се съдите. Няма значение какви лоши мисли сте насочили към себе си, вие заслужавате да живеете достоен и смислен живот, който да изпълва истински съществуването ви.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychology.framar.bg