.

ЛЮБОВТА

Понякога тъй се случва,
че любовта ни внушава
да станем различни от това,
което сме.
Ние го вярваме,
додето любовта
все още е по-гласовита
от нас самите.
Но уви, любовта
трябва да си поеме дъх.
Тогава отново чуваме
себе си,
тогава вече не можем
да станем, каквото желаем,
тогава трябва да бъдем такива,
каквито сме.

Не любовта
ще ни промени.
Други ще станем само,
когато вече не можем
да се понасяме,
когато вече
не сме си достатъчни такива,
каквито сме.
Разбира се –
да променим себе си
са нужни сили,
с които
се градят светове.
Но едничка любовта
ще ни даде
силата за това.

РАДОСТЕН И ТЪЖЕН

Радостен и тъжен
съм, понеже чувствам.
Когато чувствам, зная,
че живея.

Чрез тебе чувствам
как живея силно.
Затова те и обичам:
Радостен и тъжен.

ЗНАЕШ ЛИ?

Знаеш ли, че на прасковите цветовете
отвътре тъжни са?
Защото през нощта
са плакали –
копнели са
по вятъра
и слънцето,
което през нощта не свети.
Знаеш ли,
че също тъй са твоите очи?

МОЯТА НАДЕЖДА

На твоята възраст, детето ми,
всеки човек има причини
още да вярва,
че би могъл
да се научи
да лети, както да ходи.

Ще се постарая
да не отварям очите ти.

Може би все пак
аз съм този,
който се лъже.

ВСИЧКО, КОЕТО Е ИСТИНСКО

Всичко, което е истинско,
може да бъде тихо.

Тихо зреят плодовете.
Листата падат леко.
Безмълвно снегът ги покрива,
кротко замръзва езерото –
настъпва смъртта като сън.

Зачатието е мълчаливо.
Слънчевите лъчи не крещят.
Никой не чува, когато снегът се топи.
Всички треви от земята израстват –
безмълвно.
Когато пъпките се разтварят,
не гърми.

Всичко, което е истинско,
може да бъде тихо.

ГЛУПОСТТА НА УМНИТЕ

Винаги
умните са били
по-яростно и по-успешно
преборвани
от глупостта.

Умните, понеже никога
не са умни
заради самите себе си,
трябва
да се разпознаят,
за да действат.

Глупостта обаче,
в своето себелюбие,
се крие,
докато е възможно,
зад умните.

Освен
когато е
на власт.

Хайнц Калау /6 февруари 1931 – 6 април 2012/е сред най-четените съвременни немски поети. За творчеството си поетът получава редица отличия, между които литературната награда „Хайнрих Хайне“ (1963) и „Лесинг“ (1972), както и „Националната награда на ГДР“ (1985).

Още в първата си стихосбирка „Надеждата живее в клоните на Каиба“ (1954) Хайнц Калау излага размишленията си върху необратимото течение на времето и човешката история.

В стихосбирките „Проба“ (1956) и „Потокът на нещата“ (1964) поетът се съсредоточава върху личната си неравна съдба и прави равносметка на дните си.

Тези книги, както и най-известната му „Ти“ (1971) с любовна лирика и „Хвърчило за ангели“ (1974) представят Калау като автор с ярък индивидуален профил. Стихотворения с критически акцент са включени в книгата му „Траверса“ (1989).

Стиховете на Хайнц Калау по своята почти документална точност напомнят прозаични произведения – обикновено съдържат някакво фактическо съобщение с обоснован извод, а смисълът им, изразяван нерядко с нескрит дидактизъм, не допуска превратно тълкуване.

Този привиден „рационализъм“, подхранван от силно чувство, дарява обаче лириката на Калау с особена художествена привлекателност.