.

Най-четеният английски автор след Чарлз Дикенс, Съмърсет Моъм достига световна известност с романите си и по-специално с „Души в окови“, „Магьосникът“, „Любовна стража“ и „Острието на бръснача“. Известен е също с многобройните си разкази, например „Мис Томпсън“, по който се играе пиесата „Дъждове“, както и с многото си театрални пиеси.

Тъй като баща му е юридически съветник в британското посолство в Париж, Моъм е роден във Франция и френският е неговият пръв език. Когато е на осем години, майка му умира от туберкулоза, а две години по-късно и баща му от рак в стомаха.

Смъртта на майка му го бележи завинаги.

Изпращат сирака в Англия и го поверяват на бащиния му брат, който е свещеник в градчето Уитстейбъл. Обстановката там му изглежда чужда, мрачна, без топлина и Съмърсет страда.

Когато посещава Кралското училище в Кентърбъри, той започва да заеква. Поради лошото му здраве го изпращат в Германия, където посещава Хайделбергския университет. Там интересът му към литературата се засилва и Моъм започва тайно да пише.

Осемнайсетгодишен се връща в Англия и чичо му го насилва да запише медицина. Моъм влиза с неудоволствие в медицинското училище към болницата „Свети Тома“ в Лондон.

След пет години е лекар и е независим. Тогава посвещава цялото си време на писане. Пише и публикува разкази. На 23 години издава първия си роман „Лиза от Ламбет“. През следващите десетилетия обръща творческия си интерес към театъра. Когато е на 34 години, в Лондон с успех се играят едновременно четири негови пиеси.

На 41 години се връща към романа и публикува биографичната книга „Души в окови“, смятана за модерна класика.

Той пътува постоянно: из Южните морета, Китай, Индия, Северна Африка, Мексико. По време на Първата световна война работи за британските разузнавателни служби в Швейцария и Русия. В 1928 г. си купува имение на Лазурния бряг – „Мавританската вила“, в Сен Жан Сап Фера, където живее до края на дните си. Там той приема големите личности на своето време Уинстън Чърчил, Х.Д. Уест, Ноел Соудър.

На върха на своята слава Моъм е елегантен джентълмен, висок 1,70 м, с черни коси и мустаци. Има стеснителен и замислен вид и въпреки заекването си умее да разказва духовити истории.

В последните си години не изпитва страх от смъртта.

Смъртта, както запека, е една от баналностите на съществуванието, защо да правим усилие, за да се отървем от нея?

И не прави нищо. В деветдесет и втората си година умира от белодробно възпаление и от това, че дълго е живял.

Моъм е биcекcyален. Въпреки че по-голяма част от сплетните го представя като изцяло xoмосекcyален, един от неговите най-стари приятели, писателят Бевърли Никълс, казва: „Той не беше само xoмосекcyалист. Имаше, разбира се, авантюри и с жени. Нито маниерите, нито поведението му бяха женствени.“

Като студен в Хайделберг, 16-годишен, Моъм има своите първи cекcyални връзки. Неговият партньор, Елингам Брукс, 26-годишен възпитаник на Кеймбридж, привлекателен, радващ се на собствено богатство, се е посветил на четене и пътешествия. При връщането си в Лондон Моъм се страхува да посещава xoмосекcyалисти, защото cъвoкуплeниeто с тях според закона е престъпление.

Само пет години преди това Оскар Уайлд е осъден на затвор заради xoмосекcyалните си връзки. Тогава, още студент по медицина, Моъм се обръща към жените. Сам признава:

Една събота вечер слязох на „Пикадили“ и хванах момиче, което за една лира се съгласи да прекара цялата нощ с мен. В резултат хванах трипер. Необезкуражен от това премеждие обаче, аз продължих, когато можех.

Малко по-късно Моъм живее в един апартамент заедно с приятеля си Уолтър Пайн, счетоводител, който умее да намира момичета, „малки актриси, продавачки или чиновнички“. Когато Пайн свърши с някоя от тях, я прехвърля на Моъм, който я води на вечеря и после в леглото.

Нямаше нищо романтично в цялата работа, нямаше любов, само апетит.

В продължение на следващите 20 години Моъм има многобройни авантюри с известни жени. Една от тях е Вайълет Хънт, феминистка, която ръководи „Свободната жена“. Вайълет е на 41, а Моъм е на 29 години, когато тя признава в интимния си дневник, че го е съблазнила. Друга е Саша Кропоткин, дъщеря на Пьотр Кропоткин, руски анархист, живеещ в изгнание в Лондон.

През живота си Моъм има две метреси, които са от значение за него. Той обича едната и се жени за другата. Тази, която обича, е Етелуин Джонс, наричана Сю Джонс, като „Рози“ я описва в „Любовна стража“.

Тя е 23-годишна, в разцвета си, дъщеря на нашумял автор на драми, разведена и когато Моъм я среща, името й на актриса започва да става известно. След няколко срещи Моъм я завежда в спалнята си и се люби с нея. Той се опасява, че тя ще иска да се омъжи за него.

Аз не исках, защото знаех, че всичките ми приятели са спали с нея. Това би било лекомислено. Но случаят не беше такъв. Тя не бе ни най-малко порочна. Ясно беше, че и й бе приятно да се люби и тя смяташе, че щом е вечеряла с един мъж, е нормално да последва ceкcyална връзка.

По-късно, когато Сю играе в Чикаго, Моъм преразглежда въпроса. Той тича подире й и й предлага брак. Изумен е, когато тя отхвърля предложението у. Сю е бременна от друг и скоро се омъжва за шестия граф Д’Антрим.

Друга метреса, тази, за която се жени, е Сири Бернардо Уелкъм. Баща й, немски евреин, е основател на сирашки домове, известни като „Домовете Бернардо“. Двайсет и две годишна, Сири е добре сложена, пълна с живот млада жена. Тя е омъжена за Хенри Уелкъм, 48-годишен гигант, аптекар от американски произход. Бракът им е истинско нещастие.

Сири има авантюра с Гордън Селфридж, също от американски произход, притежател на големи лондонски магазини. Изтормозен, Уелкъм я кара да подпише нотариален акт за развод. Моъм среща Сири през 1911 г. и я намира весела, интелигентна, очарователна. 1913 г. те вече спят заедно. Сири иска да има бебе от Моъм, накрая постига целта си, ражда момиче и го нарича Елизабет.

Уелкъм, който е ангажирал частни детективи, за да има детайли за изневярата на съпругата си, решава да започне бракоразводно дело, в което да замеси и Моъм. Сири прави несполучлив опит за самоубийство. Щом като тя получава развод, Моъм постъпва така, както смята за правилно. Той се жени за нея на 26 май 1917 г.

Това е окаян брак. Единствено тя обича. Сири постоянно копнее за любов с него. Той не я желае. В едно свое писмо до Сири Моъм жестоко подчертава своето отношение:

Ожених се за теб, защото сметнах, че това бе най-доброто за твоето щастие и за интересите на Елизабет, но аз не се ожених за теб, защото те обичах, и ти го знаеше много добре.

Сири е прекалено лекомислена за него, интересува се само от „роклите си и мебелите“. Всеки от тях тръгва по своя път. Тя става известна декораторка, специалистка по вътрешно обзавеждане, урежда къщите на Талула Банкхед и Уолис Симпсън. Сири има едно лично, важно оплакване. Тя е загубила съпруга си заради друг мъж и заради xoмосекcyалността. Иска развод и го получава през 1929 г.

Междувременно Моъм е намерил своята най-голяма любов във Франция, по време на Първата световна война. Джералд Хакстън е роден в Сан Франциско, но е израснал в Англия. Той е малко по-висок от Моъм, с кафяви коси и сини очи, със следи от шарка и с лека отсенка на рaзвpaтник. Много жени го намират красив. Някои мъже го смятат за зъл.

Вечерта, когато се срещат за първи път, Хакстън е на 22, а Моъм – на 40 години. Моъм го пита какво очаква от живота. Хакстън казва: “Забавления и игри. Но нямам нито едно су. Затова искам някой да се грижи за мен.“ Те отиват у Хакстън, събличат се и се любят. След това Моъм мърмори: „Няма нужда да се тревожиш за бъдещето си, Джералд, защото аз ще се грижа за теб“.

В продължение на почти 30 години, докато Хакстън умира от белодробен оток, Моъм се грижи за него. Хакстън играе ролята на секретар-компаньон за Моъм на Лазурния бряг и по време на техните пътувания. През всичките тези години Хакстън, пияницата, комарджията, лъжецът, упражнява странно влияние над писателя. Но той е скъп за Моъм като сътрудник и любoвниk.

По време на техните пътувания, тъй като притежава способността да се приспособява към всякакви характери, Хакстън снабдява Моъм с грубия материал за някои от неговите най-добри образи. За да осигурява ceкcyално разнообразие на своя работодател, Хакстън се превръща и в cвoдниk.

През 1924 г. той намира в Мексико очарователни юноши. В Индонезия Моъм има най-щастливата любовна среща в живота си – с младо момче в една лодка. В Ню Йорк през 1943 г. 69-годишният Моъм преживява авантюра със 17-годишно момче, ученик в гимназията, негов ценител и поет, Дейвид Поснър.

В подробната биография на Съмърсет Моъм Тед Морган цитира едно писмо на Поснър за начина, по който Моъм се люби:

Той не бе особено мъжествен, но преливаше от желание. Бе ceкcyално акуратен, но също така е вярно, че в някои моменти прекарваше доста време само в ласки. В ceкcyално отношение дълбоко се отвращаваше от жените. Твърде се разтревожи, когато веднъж ме видя с една жена.

След погребението на Хакстън Моъм наема нов секретар-компаньон, Алън Сърли. Той е кротък и добър младеж, помощник в една болница. Сърли обожава Моъм, прегъва се на четири, за да му служи и го смята за най-добрия любoвниk на света.

През 1962 г., когато Моъм чува, че дъщеря му Елизабет може да накара да го затворят за безотговорност, той се вслушва в съвета на един френски адвокат и осиновява Сърли, отричайки, че Елизабет е негова законна дъщеря. Елизабет призовава баща си в съда в Ница, доказва своите права и анулира осиновяването на Сърли.

Последните думи на Моъм на смъртното легло са отправени към Сърли:

Искам да ти стисна ръката и да ти благодаря за всичко, което направи за мен.

„Интимният живот на великите“, Уолъс и Валешински

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: В любовта винаги единият обича, а другият позволява да бъде обичан – СЪМЪРСЕТ МОЪМ