.
ПЪРВА ЛЮБОВ
Ти – мой спътник в младежки години,
на тебе туптящото първо съм дал.
Ти – първа усмивка към моите рими!
Ти – лъчезарен, зареждащ кристал!
Ти – лекота в най – тежки моменти!
Ти – свидетел на моите слабости криви!
Ти – момиче за аплодисменти !
Ти – слънчев човек, като сто златни ниви!
Спомен безкраен оставаш и знай –
за теб ще ходя по тръни, ще плувам във лава!
Недей тъжи за нашия край –
част от твоята същност във мене остава.
Само моля те – не режи,
тая копринена връв дет ни държи.
Нека от време на време се смеем,
не допускай да избледнеем…
Ние делим половин житие…
Ти – цъфнала роза в света ни суров!
Ти – жена, сестра и дете!
Ти – моя първа любов…
ТЪРСИ СЕ!
ТЪРСИ СЕ усмихнат продавач!
Издирва се човечен полицай…
Да сте виждали трудолюбив копач?
Не сте се засичали май…
Търси се…
Жена с любов към Български традиции
и мъж, който я разбира.
Дете лишено от родителски амбиции
и дядо с внук на язовира.
Младеж с влечение към нашенска история?
Провинциален град без престъпления?
Търси се студент с научна теория
и политик без провинения.
Търси се…
Добре разпределен наследствен декар.
Вежлива лелка в бюрюкрация.
Търпелив, разбиращ лекар.
И една обединена нация…
Търси се …
МАТРЬОШКА
Ако звездите горе се окажат хора
дали и ние сме звезди за тях?
и виждат ли ме като съм на двора
и казват ли си – „А, човек видях!“
А ние като гаснем те дали,
се радват на новородени
и някоя си вярва там нали,
че наще клетки всъщност са вселени?
И зениците ни може би
са черни дупки с дни безкрайни,
но там е лично, не рови,
нека останат просто тайни…
Любовта когато ни изгаря,
сигурно вали метеоритен дъжд
и дори да се повтаря
никога не е един и същ…
Дали когато бременност настъпи
и под сърцето нов живот засвети
за девет месеца ще стъпи
на всяка от различните планети?
И без да го доказвам даже
някак си да се окаже,
че извън е и е вътре в нас
Този, който молиме за прошка,
че аз съм космос, той е аз
и живеем в себе си, като в матрьошка….
ИМАМ
Имам на кого да се обадя,
имам и къде да се събудя.
На масата все нещо ще извадя –
тоест имам и възможност да се трудя.
Позволено ми е да рисувам
и благодарен съм, че Стария –
дал ми е възможност да танцувам –
върху земите на България.
Пред мене още много обиколки
около Райко, които да въртим
тепърва предстои да връзвам люлки
и за някого да съм любим.
Спокойно във леглото се обръщам –
не изпитвам нужда да охолствам.
Дишам, чувствам, мога да прегръщам –
не намирам за какво да недоволствам?
автор: Стефан Данчев