.

Трудно е да говориш за Матю Макконъхи без усмивка. Той е онзи тип мъж, който влиза в стаята, и сякаш слънцето решава да остане още малко. Роден в Тексас през 1969 година, той носи в себе си духа на свободата, праха на пътя и философията на човек, който вярва, че животът винаги намира начин да даде зелена светлина.

Първо го запомнихме с онова легендарно „Alright, alright, alright“ – трите думи, които се превърнаха в символ на неговия стил: спокоен, усмихнат, уверен и абсолютно автентичен. Дълго време беше любимият чаровник на романтичните комедии, но после реши да ни изненада. И го направи по най-големия възможен начин.

С ролите си в „Клубът на купувачите от Далас“, „Истински детектив“ и „Интерстелар“ той доказа, че не е просто звезда, а актьор с душа, с дълбочина, с онази вътрешна светлина, която гори дори в тъмното. За ролята си в „Клубът на купувачите от Далас“ спечели „Оскар“, но сякаш истинската му награда беше признанието, че остана верен на себе си.

Извън филмите той е философ, пътешественик, любящ съпруг, баща на три деца и автор на книгата „Зелени светлини“ – едно откровено, вдъхновяващо пътешествие през спомените и уроците му. В нея Матю споделя, че щастието не е крайната спирка, а самият път.

КОНСЕРВАТИВЕН РАНО, ЛИБЕРАЛЕН ПО-КЪСНО

Създай структура, за да имаш свобода.

Създай си собствен климат, за да се носиш с вятъра.

Отбележи на картата посоката си, за да влезеш в пътя.

Чисти, за да можеш да се цапаш.

Първо направи хореографията, после танцувай.

Научи се да четеш и пишеш, преди да започнеш да измисляш думи.

Провери дали има вода в басейна, преди да скочиш.

Научи се да плаваш, преди да летиш.

Посвещаване преди освещаване. Заслужи съботите си.

Имаме нужда от дисциплина, указания, контекст и отговорност в началото на всяко начинание.

Това е времето за жертви. Да учиш, да наблюдаваш, да внимаваш.

Ако и когато придобием знание за пространството, занаята, хората и плана, чак тогава можем да вдигнем откаченото си знаме и да творим.

Творчеството има нужда от граници.

Индивидуалността има нужда от съпротива.

Земята има нужда от гравитация.

Без тях няма форма.

Няма изкуство.

Само хаос.

Нуждаем се от ограничения, граници, гравитация, очертания, форма и съпротива, за да има ред.

Този ред създава отговорност. Отговорността създава оценка. Оценката създава избор. Изборът дава свобода.

За да създадем климат с най-благоприятния вятър, трябва първо да премахнем това, което създава триене с най-дълбоката ни същност.

Този процес на елиминация създава ред по презумция, затова ни дава повече неща, към които да се стремим и по-малко причини да отстъпваме.

Ние прегръщаме тези потвърждения, защото така получаваме повече удоволствие и по-малко болка.

Затова ги отглеждаме, докато станат навици и част от тъканта ни, след това те избуяват и стават еманация на същността ни.

Тогава се ражда истинската идентичност.

Заблуждаваме се, когато мислим, че свободата е да се отървем от всички ограничения около нас.

Това е изкуството да се живее, да си доволен от себе си – в една и съща плоскост с миналото си, като гледаме напред към бъдещето, трябва да се заемем с настоящето си и да направим избор.

Последвайте ни в нашия YOUTUBE канал: