.
Добродетелта, съдържаща се в това да помагаме на хората, които обичаме, не се нарича „безкористност“ или „жертвоготовност“, а порядъчност.
Порядъчността е вярност към собствените убеждения и ценности; тя е политика на съответствие на действията ни на собствените ни ценности, на тяхното изразяване, на придържането ни към тях и на превръщането им в практическа действителност.
Ако човек изповядва, че обича една жена, а действията му са неутрални, вредни или опасни за нея, то именно липсата на порядъчност у него го превръща в неморален.
Същият принцип се прилага и в отношенията между приятели.
Ако ваш приятел е в затруднение, вие би трябвало да предприемете действия, за да му помогнете с всички подходящи за целта несаможертвени средства.
Например, ако ваш приятел гладува, това да му дадете пари за храна, вместо да ги похарчите за някаква незначителна дрънкулка за себе си, не е жертва, а акт на порядъчност, защото неговото благополучие заема важно място в скалата на вашите собствени ценности.
Ако вещта означава много повече от страданието на приятеля, тогава човек не може изобщо да претендира, че му е приятел.
Уважението и доброжелателността, които хората с висока самооценка даряват на другите чоевшки същества, са дълбоко егоистични; ето как всъщност хората чувстват нещата: „Другите хора са ценни, защото те са от същия вид като мен“.
Изпитвайки уважение към живите създания, те уважават собствения си живот.
Това е психологическата основа на всяко чувство за състрадание и на всяко чувство на „видова солидарност“.
Принципът, че човек трябва да помага на хората при извънредни обстоятелства, не може да се разширява до степен, че да се разглеждат всички човешки страдания като извънредни обстоятелства, и не може нечие нещастие да се превръща в средство за ипотекиране на живота на другите.
Единствено при извънредни обстоятелства човек може доброволно да избере да помогне на непознати, ако това е по силите му. По своята природа извънредното положение е временно; ако то продължи, хората ще загинат.
Например човек, който цени човешкия живот и е попаднал в корабокрушение, следва да помогне на своите спътници, макар и не за сметка на своя собствен живот.
Но това не означава, че след като стигнат брега, той ще трябва да посвети своите усилия да спасява спътниците си от бедност, невежество, невроза или всякакви други проблеми, които те биха могли да имат.
Нито пък означава, че той трябва да прекара живота си, кръстосвайки Седемте морета, за да търси корабокрушенци за спасяване.
Всеки етичен кодекс се основава на някаква метафизика и произтича от нея, а това означава: някаква основополагаща теория за природата на света, сред който човек живее и действа.
Алтруистичната етика се основава на метафизиката на „злонамерената вселена“, на теорията, че поради самата си природа човек е безпомощен и обречен – че успехът, щастието, постиженията са невъзможни за него – че бедствията, нещастията, катастрофите са нормата в неговия живот и че неговата най-първа цел е да се бори с тях.
Факт е, че хората не живеят в спасителни лодки – и че спасителната лодка не е мястото, върху което човек да гради своята метафизика.
Ако искате доказателство за факта, че материалният свят не е враждебен към човека и че катастрофите са изключение, а не правило в неговото битие, вижте богатствата, натрупани от застрахователните компании.