ДЖОРДАН ПИТЪРСЪН: Защо вече не съм щатен професор в Университета на Торонто

.

Отблъскващата идеология на „разнообразието, включването и равните постижения“ унищожава образованието и бизнеса

Оригинална публикация: Why I am no longer a tenured professor as the University of Toronto, 19.01.2022 г.

Превод: Стефан Д. Стефанов, 21.01.2022 г.

Наскоро напуснах позицията си на работещ на пълен щат професор в Университета на Торонто (УТ). Сега съм професор емеритус, и то преди да стана на шейсет. „Емеритус“ принципно е титла, запазена за престарелите преподаватели, макар и такива, чиято работа заслужава да бъде отличена. Представях си, че ще преподавам и ще провеждам изследвания в УТ на пълен работен ден, докато не им се наложеше да изнесат скелета ми от офиса.

Обичах работата си. И моите студенти – както бакалаврите, така и магистрите – бяха положително настроени към мен. Ала на този кариерен път не му било писано. Причините са много, включително факта, че сега мога да преподавам онлайн на много повече хора с по-малко вмешателство. Но има и още няколко:

Първо, моите квалифицирани и превъзходно обучени хетеросексуални бели мъже магистри (имал съм и много други) имат пренебрежимо малък шанс да им бъдат предложени изследователски позиции в университета, въпреки блестящите си научни досиета.

Това отчасти се дължи на „разнообразието, включването и равните постижения“ или предпочитаният от мен акроним DIE[1]. Те се налагат повсеместно в академичния свят, въпреки факта, че през цялата ми дългогодишна кариера университетските комисии по подбор на кадри вече бяха направили всичко възможно, че и малко отгоре, за да си гарантират, че няма да бъдат пропускани квалифицирани кандидати от „малцинствата“.

Но моите студенти са донякъде неприемливи и точно защото са мои студенти. Заради неприемливите си философски позиции аз съм академична персона нон грата. И това не е просто някакво неудобство. Тези факти направиха работата ми морално несъстоятелна. Как мога да приемам бъдещи изследователи и добросъвестно да ги обучавам, като знам, че шансовете им да бъдат наети са минимални?

Втора причина: Това е един от многото проблеми на отблъскващата идеология, която в момента унищожава университетите и, като следствие, културата като цяло. Не на последно място и защото просто няма достатъчно квалифицирани BIPOC хора, на които им предстои да завършат, че да се изпълнят квотите за разнообразие достатъчно бързо. (За тези от вас, които не разбирате езика на „събудените“, BIPOC означава „чернокожи“, „туземни“ и „цветнокожи“[2].)

Това е всеизвестно на всеки член на академичната общност, който поне малко го е грижа за истината и който през последните три десетилетия е участвал в комисия по подбор на кадри. Това означава, че сме на път да произведем поколение от изследователи, които са напълно неквалифицирани за тази работа. Вече видяхме какво означава това в ужасяващите дисциплини за „изследвания на жалбите“[3]. Съчетано със смъртта на обективното изпитване, това компрометира университетите толкова силно, че твърдението едва ли е пресилено. А случващото се в университетите в крайна сметка влияе на всичко останало. Както сме установили.

За да получават изследователски грантове, всичките ми малодушни колеги трябва да изготвят заявления за DIE. Всички те лъжат (изключая малцинството от истински вярващите) и учат студентите си да правят същото. И правят това постоянно, с разнообразни обяснения и оправдания, а така задълбочават покварата на едно вече изумително покварено начинание.

Някои от колегите ми дори си позволяват да се подложат на т.нар. „обучение против пристрастност“, провеждано от свръхнеквалифициран персонал от „Човешки ресурси“, който нелепо, безхаберно и обвиняващо натяква за на теория повсеместните рacистки/ceксистки/хетepоceксистки нагласи. Сега това обучение често е предварително условие за заемането на позиция в комисия по подбор на кадри.

Нужно ли е да изтъквам, че дълбоко вкоренените убеждения не могат – съгласно определенията, дадени от тези, които са поставили в центъра на нашата култура – да бъдат изкоренени чрез кратко повърхностно обучение. Само ако допуснем, че такива пристрастия съществуват, както се твърди, а тези твърдения са доста неиздържани – и тук се изразявам по научному.

Тестът за косвена асоциация – прехваленият ТКА, за който се претендира, че обективно диагностицира скритите пристрастия (това са автоматичният рacизъм и др. подобни), по никакъв начин не е достатъчно ефективен – достатъчно валиден и надежден – за да осъществи претенциите си.

Двама от първоначалните създатели на този тест, Антъни Грийнуолд и Браян Ноузек, заявяват същото – публично. Третата, проф. Махзарин Банаджи от „Харвард“, си остава непреклонна. Това може до голяма степен да се обясни с нейната открито левичарска политическа пристрастност, както и с нейната тясна обвързаност с психологическата поддисциплина „социална психология“, която е толкова покварена, че отрича съществуването на ляв авторитаризъм през шестте десетилетия след Втората световна война. Същите тези социални психолози, общо казано, със същото лекомислие считат консерватизма (под маската на „системна реабилитация“) за форма на психопатология.

Безкрайното самообладание на Банаджи пред злоупотребата с инструмента на нейните изследвания, съчетано със статуса на позицията ѝ в „Харвард“, е главната причина да продължаваме да страдаме под игото на DIE и на пагубния му ефект върху най-близкото до истински меритократичен подбор нещо, което някога сме постигали.

Близък мой приятел и един от малцината ми колеги, които си остават дружелюбни към мен (и то човек, който е отявлено либерално ляв) ми каза без увъртания, че новата „реколта“ от завършващи психология в университета, приети без обективния GRE тест, не могат да вземат предмета от първи курс „Статистика“. Резултатът: надигащи се инсинуации, че съдържанието било рacистко. Между другото, всичко в социалните науки (всъщност и в медицината) се потвърждава или оборва с безпристрастна и основателна статистика.

Освен това сега акредитационните комисии за магистърските програми по клинична психология в Канада планират да отказват да акредитират университетските клинични програми, ако им липсва насоченост към „социална справедливост“.

Това, съчетано с някои скорошни законодателни промени в Канада, за които се твърди, че обявяват за незаконна „конверсионната терапия“[4] (но в действителност поставят клиничните психолози през изключително рисковия избор да не правят абсолютно нищо или винаги да се съгласяват с клиентите си), вероятно обрича на смърт практикуването на клинична психология, която винаги е била в пълна зависимост от доверието и поверителността.

Сходни действия се предприемат и в други професионални дисциплини като медицина и право. И ако си мислите, че психолозите, адвокатите и другите професионалисти не са ужасени от вече „събудените“ задаващи тона професионални колежи, в пълен ущърб на всички, значи просто не разбирате докъде се простира всичко това.

И какво точно се предполага, че трябва да направя аз, когато срещна магистър или млад преподавател, нает въз основа на DIE? Моментално да проявя скептицизъм по отношение на професионалните му възможности? Какъв шамар е това в лицето на един наистина заслужил похвала млад аутсайдер. А може би точно в това е смисълът. Идеологията DIE не е дружелюбно настроена към мира и толерантността. Тя е абсолютен и неприкрит враг на компетентността и на справедливостта.

А за тези от вас, на които им се струва, че преувеличавам или че това в някакъв тривиален смисъл е ограничено само до университетите, помислете над няколко други примера: Този доклад от клиширания разсадник на „либерални“ настроения Холивуд например показва колко далече са стигнали нещата.

През 2020 г. от Академията на филмовите изкуства и науки (тези, които раздават оскарите) поставиха началото на петгодишен план (това да ви звучи познато от историята?) „за разнообразяване на нашата организация и разширяване на нашето определение за „най-добрите“. Това е в опит да разработят „нови стандарти за изобразяване и включване за оскарите“ с цел, хипотетично, „по-качествено отразяване на разнообразието на ходещите на кино хора“.

И какъв плод роди тази инициатива, отроче на идеологията DIE? Според скорошна статия, написана от Питър Кийфър и Питър Саводник, но публикувана на сайта „Здрав разум“[5] на бившия журналист от „Ню Йорк Таймс“ Бари Уайс (а Уайс се махна от „Таймс“ заради натрапването на радикално лява идеология в този вестник, също както направи наскоро и Тара Хенли, но от CBS):

„Разговаряхме с над 25 сценаристи, режисьори и продуценти – всички те се самоопределят като либерални и всички те описват един всеобхващащ страх от сблъсъка с новата догма. … Как да оцелеем в революцията? Като станем нейни най-пламенни поддръжници. … Изведнъж всеки разговор с всеки агент или отговорник за съдържание започваше с думите: „Участва ли тук някой BIPOC?“

И това е навсякъде – ако не го виждате, главата ви или е заровена в пясъка, или е завряна на друго доста по-нелицеприятно място. CBS например буквално разпореди през 2021 г. във всеки отдел с автори да има най-малко 40% BIPOC (50% през 2022 г.).

Сега сме в момента, в който рacата, етнocът, „социалният пол“ и ceкcyалните предпочитания са, първо, приемани за фундаментални характеристики, определящи всеки човек (точно както се надяваха радикалните левичари), и второ, се третират като най-важната квалификация за прием за обучение или изследователска работа или за назначаване на работа.

Трябва ли е да казвам, че това е лудост? Дори в тънещия в невежество „Ню Йорк Таймс“ изпитват съмнения. Заглавие от 11 август 2021 г.: „Вредят ли повече програмите за разнообразие на работното място, отколкото помагат?“ С една дума: да.

Как може това да обвиняваш служителите си в рacизъм и пр. –  достатъчно условие да изискваш да се подложат на повторно обучение (конкретно по отношение на тези, които работят съвестно за преодоляване на пристрастията, които евентуално все още имат в тези съвременни и либерални времена) – да бъде нещо различно от обидно, дразнещо, натрапническо, своеволно, морализаторско, неуместно, необмислено, контрапродуктивно и по други начини неоправдано?

А ако си мислите, че DIE е нещо лошо, само почакайте да си получите оценките по „Околна среда, общество и управление“. С претенцията да оценяват корпоративната морална отговорност тези оценки, които могат драстично да повлияят на финансовата жизнеспособност на предприятието, не са нищо друго освен еквивалент на пъклената китайска система за социален кредит, но приложена в света на предприемачеството и финансите.

Изпълнителни директори, какво по дяволите не е наред с вас? Не виждате ли, че идеолозите, които пробутват тези отвратителни глупости, следват план, който не само е абсолютно неетичен спрямо вашето начинание за свободен пазар, но сам по себе си взема на прицел именно свободите, които направиха възможен вашия успех?

Не виждате ли, че като им играете по свирката, също като стадо овце (точно както правят и университетските преподаватели; точно както правят и артистите, и сценаристите), вие създавате една същинска пета колона вътре в своя бизнес? Действително ли сте толкова слепи, уплашени и страхливи? С всичките си тъй наречени привилегии?

И не са само университетите. А и професионалните колежи. И Холивуд. И корпоративният свят. „Разнообразието, включването и равните постижения“ – троицата на радикално лявото – ни унищожават. Чудите се откъде идва разделението, което ни спъва в момента? Не търсете по-далече от DIE. Чудите се – по-конкретно – защо Тръмп е толкова привлекателен? Не търсете по-далече от DIE. Кога отива твърде далече лявото? Когато се прекланя пред олтара на DIE и настоява и останалите от нас, които като цяло искаме да бъдем оставени на мира, да правим същото. Стига толкова! Достатъчно! Достатъчно!

И накрая, знаете ли, че самият Владимир Путин извлича изгода от тази „събудена“ лудост? Анна Маяр-Бардучи от MEMRI.org отрази скорошната му реч. Цитирам превода в статията ѝ:

„Защитниците на т.нар. „социален прогрес“ вярват, че водят човечеството към някакъв вид ново и по-добро съзнание. На добър път, вдигайте флага, както се казва, пълен напред! Единственото, което искам да кажа сега, е че техните предписания изобщо не са нови. Някои може и да останат изненадани, но Русия вече е минала по този път.

След революцията от 1917 г. болшевиките, като се уповавали на догмите на Маркс и Енгелс, също разправяли, че ще променят съществуващите привички и обичаи – и то не само политическите и икономическите, но и самата представа за човешки морал, както и основите на здравото общество. Унищожаването на вековните ценности, на религията и на връзките между хората, включително пълното отрицание на семейството (и това сме го правили), поощряването на доносниченето срещу близките ни – всичко това беше обявявано за прогрес и, между другото, навремето е получавало широка подкрепа по целия свят и е било доста модерно, също както днес.

Между другото, болшевиките проявявали пълна нетърпимост към различните от тяхното мнения.

Това, смятам, трябва да ни напомня на някои от нещата, на които сме свидетели сега. Като гледаме какво се случва в доста западни страни, ние с удивление виждаме онези „родни“ практики, които за щастие сме оставили, надявам се, в далечното минало.

Борбата за равенство и срещу дискриминацията се превръща в агресивен догматизъм, граничещ с абсурдното, когато творбите на великите автори от миналото като Шекспир вече не се изучават в училищата и университетите, защото идеите им се считат за назадничави. Класиците биват обявявани за назадничави и невежи по въпросите на важността на социалния пол и рacата. В Холивуд се спускат меморандуми за това как е правилно да се разказва една история и колко герои с какъв цвят на кожата и с какъв социален пол трябва да участват в един филм. Това е още по-зле от агитпроп отдела на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз.“

И това го казва държавният глава на бившата тоталитарна структура, срещу която се борихме пет дълги десетилетия в Студената война, докато рискувахме цялата планета (по един съвсем реален начин). Това го казва държавният глава на страна, буквално разкъсана от геноцида на идеи, които самият Путин приписва на прогресивните западняци, на всеядната публика на неговите вече препатили слушатели.

Всички вие, които се съгласявате с активистите на DIE, каквито и да са причините ви: вината е ваша. Университетски преподаватели. Малодушно присвили се в преструвки и мълчание. Учите студентите си да симулират и да лъжат. Да се съгласяват. Докато стените се рушат. Засрамете се!

Изпълнителни директори, които показно демонстрирате добродетели, които не притежавате и не искате да притежавате, за да угодите на едно малцинство, което буквално живее живота си в недоволство – вие все пак сте зли капиталисти и трябва да се гордеете с това. В момента ми е трудно да кажа дали вашата боязливост е по-укорителна и от тази на преподавателите. Защо по дяволите не пратите парвенютата по DIE от човешки ресурси обратно в по-правилно назованите отдели „Личен персонал“, не им попречите да се месят във вашата психика и в тази на служителите ви, и да се приключва с това?

Музиканти, артисти, сценаристи, спрете да извращавате свещеното си и заслужаващо възхвала изкуство под натиска на пропагандистите, преди окончателно да сте предали духа на собствената си интуиция. Спрете да цензурирате мислите си! Спрете да разправяте, че ще търсите хора за оркестралните и театралните си продукции според критерии, различни от талант и постижения! Защото нямате нищо друго. Защото никой от нас няма нищо друго.

Който сее вятър, жъне бури. А вятърът се усилва.

[1] (бел. прев.) Образуваната от този акроним дума означава „умри“ – от англ. diversity, inclusivity, equity.

[2] (бел. прев.) (от англ.) black, indigenous, and people of colour.

[3] (бел. прев.) Скандал от 2018 г. около проекта на Питър Бохосян, Джеймс Линдзи и Хелън Плъкроуз, в който тримата дават за публикация в научни журнали фалшиви изследвания, с които доказват, че научните доказателства все по-често се пренебрегват за сметка на емоциите. Можете да прочетете повече тук: https://webcafe.bg/obshtestvo/848673782-kak-edna-shega-napravi-za-smyah-politicheskata-korektnost.html

[4] (бел. прев.) Конверсионната (или репаративна) терапия се състои от процедури, целящи да променят сексуалната ориентация на пациента от хомосексуална към хетеросексуална.

[5] (бел. прев.) https://bariweiss.substack.com/