.
Всеки от нас се досеща, че ако не иска да бъде марионетка, подвластна на сили, които не разбира (или може би не желае да разбере), трява да вдигне очи към хоризонта и да намери възвишена цел, която да осмисли живота му.
Колкото по-голяма е отговорността, която сте готови да поемете на плещите си, толкова по-смислен става животът ви.
Това е така, защото се ръководите от искрено желание да правите по-добър света около вас. Защото вече ограничавате ненужното страдание. Мотивирате останалите с действия и с думи. Малко по малко изкоренявате злото и в своето сърце, и в сърцата на другите.
Зидарят може да се усъмни в ползата от работата си, която изисква монотонно да реди тухлите една по една. А може би реденето на тухли е нещо повече от това. Може би по този начин той строи стена. А стената е част от сграда. Сградата може да е катедрала. А презназначението на една катедрала е да служи за прослава на най-висшето добро. При това положение с всяка положена тухла зидарят се докосва до божественото.
Ако нещата, които правите ден след ден, ви се струват незначителни, значи сте на грешен път и не строите правилната катедрала. С други думи, не се целите достатъчно високо.
Защото, ако беше така, вашата достатъчно висока цел щеше да ви дава усещане за смисъл и всяка трудност, всяко лишение щеше да си заслужава.
Да преследвате смислена цел, значи да живеете истински, да сте погълнати от живота. Това е правилният път.
Най-дълбокото и непогрешимо инстинктивно усещане за смисъл – освен ако не е изкривено от греха и самозаблудата (няма как да се каже по друг начин) – се проявява, когато вървите по пътя на най-чистото добро.
Усещането за смисъл е сигурен знак, че сте поели по този път.
