.

Попитали една жена с 65-годишен брак: „Как успяхте да останете заедно цели 65 години?“

Тя отговорила:

„Ние сме родени във време, когато ако нещо се счупеше, го поправяхме, а не го изхвърляхме.“

Освен драматичните и трагичните любовни истории на българските поети, ежедневието на обикновените хора също крие своята романтика.

Поетесата Мария Донева открива нежните чувства, оцелели във времето в стихотворението си „Спирка“:

Тя носи старо розово палто,
което с времето е посивяло.
Той има сиво яке – а пък то
на розово избива тук-там. Цялото.

В една пералня явно ги върти
животът и еднакво ги облича.
Прозират през протритите черти
лицата на момче и на момиче.

Печално стар е новият им кат
и като нова – любовта им стара.
Вървят, а стъпките им не личат
по сивкавия сняг на тротоара.

Чупливи старци, свикнали така:
каквото дойде – заедно да чакат.
И той придържа с трепкаща ръка
въздишката и острия ѝ лакът.