.

Процесът на духовно израстване може да се сравни с отглеждането на градина – ние засяваме семена и накрая прибираме реколтата.

Представете си, че при раждането си сте получили малък парцел земя и шепа семена. Местонахождението на градината не зависи от вас – тя може да е в плодородна долина или на скалисто било и не сте в състояние да промените качеството на земята.

Освен това не решавате колко слънчева светлина, дъжд, вятър или град да пада върху градината ви. Ваш дълг е обаче да засеете семената, които са ви дадени, да потърсите още семена, да подхранвате и да се грижите за онова, което сте засадили, и да приберете реколтата, когато е готова.

Според тази метафора някои аспекти от съществуването ви на този свят са извън вашия контрол – мястото на раждане, семейството, културата и общността, както и наследените качества.

Ваш дълг обаче е да използвате факторите, на които можете да повлияете, като усилията и намеренията ви, за да изваете възможно най-добрия живот от суровия материал, даден ви при вашето рождение.

Това е есенцията на духовния растеж – да използваме всичко, което ни предлага животът (както положителните, така и отрицателните фактори), да проявим своя висш потенциал и да осъзнаем, че всичко, включително ние самите, е свято.

Накъдето и да погледнем по тази земя, страданието съществува в една или друга форма.

Дивите животни трябва да търсят храната си всеки ден и стават плячка на по-големите зверове. Горите биват изсичани до основи или унищожени от насекоми като боровия корояд, а растенията се конкурират помежду си за пространство и хранителни вещества, докато не ги стъпче нищо неподозиращ турист.

Достатъчно е да изгледате няколко минути от вечерните новини, за да останете съкрушени от мащабите на страданието, което изпитват хората навсякъде по света, независимо от общественото си положение.

Това страдание е една от особеностите, които свързват човечеството с останалите създания в природата. Всичко живо страда и всичко живо умира.

Понякога в ограниченото си виждане обаче ние забелязваме само собственото си страдание, изпускайки другите от поглед.

Отдадени на мъката си, забравяме, че тя ни свързва с всички създания на планетата, че страданието е нещо, което споделяме с останалите живи твари.

Ако съумеем да видим собствената си мъка като частица от спектъра на цялото страдание, преживяно от хората през вековете, може би по някакъв начин собственото ни положение ще ни се стори по-малко потискащо.

Ние не сме сами в мъката си, а сме част от огромна общност с неизчерпаем опит по отношение на страданието и мъдростта, до която имаме достъп, може да ни помогне по пътя.

Всяко ново постижение налага да се простим с нещо, което ни е било скъпо. Нещо повече – без тази загуба и страданието, което ни носи тя, не би имало растеж, не бихме отбелязали напредък в живота си.

Както вече знаем, в природата и в човешкото съществуване страданието и смъртта имат съществено значение, тъй като чрез тях старото отстъпва и дава път на новото.

Естественият свят предлага много прекрасни илюстрации нанеобходимостта от страданието, които могат да ни помогнат да проумеем тази сложна идея.

Една от причините, поради които страданието е нужно на хората, е, че ние сме склонни до голяма степен да се отъждествяваме с физическите и умствените аспекти на съществуването си и духовната ни природа остава здраво затворена в нас като семената на бора.

Егото ни намира за възхитителни способностите на нашето тяло и вярва, че само то има значение.

Много от нас ще трябва постепенно да изоставят тази вяра във физическото, като изживеят процеса на стареене или болест, за да насочат вниманието си към духовния аспект. Всъщност физическото страдание може да бъде начало, врата към по-голяма осъзнатост и духовно израстване.

Факт е, че всички хора страдат, но също толкова вярно е, че за всеки човек страданието е уникално изживяване.

Един е принуден да понесе силни физически болки в резултат на болест или нараняване, докато за друг най-тежка е емоционалната болка от загубата, която го води до депресия и хронична тревожност.

Освен това страданието може да възникне на духовно ниво, когато е причинено от чувството на отделеност от душата или липсата на усещане за нея.

Някои от умиращите ми пациенти са изпълнени с гняв и обвиняват Бог за развитието на живота си; в последните си дни те се мъчат да намерят мир.

Когато има емоционален и духовен дискомфорт, това усилва преживяването на физическа болка и прави много по-трудно лекуването ѝ с конвенционални методи.

В такива случаи освен използването на болкоуспокояващи от критично значение е да бъдат решени тези проблеми. Само с лекарства не можете да облекчите този тип болка.

Дори за онези, които не се намират на прага на смъртта, е важно да знаят, че физическите симптоми се влошават, когато не се обръща внимание на емоционалното или духовно бреме.

Ефективното лечение на което и да е заболяване изисква страданието да бъде видяно от всички възможни гледни точки и на всички нива. Човек трябва да бъде лекуван като индивид с уникална история и уникално страдание.

В заключение, в земния си живот всеки от нас ще изживее страдание, което не бива да се сравнява и определя като по-голямо или по-малко от това на другите.

На всеки от нас то е дадено, за да послужи на духовното ни израстване, следователно е съвършеното за нас.

Ние не можем да съдим за тежестта на чуждото страдание и трябва да изпитваме еднакво състрадание към всички, включително онези, които на пръв поглед имат лек живот.

Много от болката е скрита и остава невидима за хората, които съдят по външността.

Един от плодовете на страданието е способността да бъдем смирени, да не проявяваме излишна гордост.

Смирението е качество, което се среща много рядко в съвременното ни общество. Свикнали да получават каквото искат, много хора се държат както в частния, така и в публичния си живот, арогантно и претенциозно.

Ако наблюдавате наредилите се на опашка в магазина или банката, ще видите примери за грубост, нетърпение и раздразнение, защото въпросната дейност не се развива според плановете им.

Политици, спортисти и представителина развлекателната индустрия,които се намират под прожекторите, често демонстрират самонадеяно, егоистично поведение в ежедневното си общуване.

А в делничните ситуации хората като цяло стават все по-себични и по-груби към другите, мислейки само за собствените си нужди и интереси.

Задъханият ритъм и стресът в нашето всекидневие като че ли утежняват положението, тъй като за да стане смирено поведението на един човек, той трябва да му е отделил достатъчно време и размисъл.

Страданието обаче е способно да съблече егото от неговото самомнение и да го смъкне на земята.

От тази благоприятна позиция ще добиете засилено осъзнаване на нуждите на другите и загриженост за благоденствието на цялото.

Страданието разрушава мита за непобедимостта и превъзходството и ви разкрива чувството на благодарност и способността да оцените крехкостта на живота.

Когато не сте подтиквани от стремежа да работите и да постигате неща, ще имате повече време за прости действия и тихи занимания.

Когато съзнанието ви не е пълно с егоцентрични мисли, в него има място за внимание към другите и желание да сте добри към тях, което е белег за смиреност.

Източник: Карън Уайът „Най-важните неща“