.
За здравия човек общуването с нарцисист може да е разрушително и да стане причина за дълбока депресия.
Как да разпознаем моралния насилник и да му дадем отпор?
Повечето от нас са запознати със злоупотребата в отношенията между двама души, но не всички знаят, че те може да се дължат не на пренебрежение, а на нарцистично разстройство на личността (НРЛ), от което страда един от участниците в отношенията.
Тази патология се среща при значителен брой хора: от 1 до 8% от цялото население на планетата, според различни проучвания.
Според международната класификация на болестите основните признаци на нарцистичното разстройство са: грандиозно самочувствие, фантазия за безгранична власт или идеална любов, вяра в собствената изключителност, потребност в преувеличено изразяване на възторг по негов адрес, илюзия за особени права, склонност да се експлоатират хората, липса на съчувствие, завист и високомерно отношение към хората, които се съпровождат със специфични нарушения в работата на личността и в процеса на изграждане на отношения.
Човек с нарцистично разстройство е фокусиран върху себе си, воден от идеята за собственото си величие и превъзходство, клинически неспособен е на емпатия и не изпитва вина за постъпките си.
Той обезценява това, което е свързано с другите и идеализира това, което е свързано с него. При това нарцисистът не страда от халюцинации, няма признаци за маниакални състояния и прави впечатление на напълно здрав човек.
Не всеки човек с НРЛ е опасен.
Действително опасен за околните е т.нар. „перверзен нарцисист” (ПН). Това определение за първи път е дадено от френския доктор по психиатрия, специалист по виктимология и криминология и автор на книгата „Морални посегателства” Мари-Франс Иригуайен.
Отличителните качества на перверзните нарцисисти са – способността да обърнат всяка ситуация с краката нагоре, изкривявайки детайлите и изводите на партньора.
Именно те избират за инструмент в отношенията моралното насилие и да си тръгнеш от тях без щети за психиката е много трудно.
Как да го разпознаем?
Перверзните нарцисисти не избират за свои жертви слаби или неуверени в себе си хора. Целевата им аудитория са ярки умни хора, открити, успешни, впечатлителни, изпълнени с оптимизъм.
Често отношения с перверзните нарцисисти завършват за съпрузите им с клинична депресия или самоубийство, а още по-често с психически травми, които се лекуват с години, ако изобщо е възможно.
Независимо от блестящият им имидж и умения за адаптиране перверзните нарцисисти имат отличителни черти на поведението, които не успяват да скрият напълно. Като цяло у вас тревога би трябвало да предизвикат следните неща:
1) Човекът се изказва отрицателно за бившите си партньори, обвинявайки ги многословно за проблемите в отношенията им и раздялата.
2) Той никога не се признава за виновен и прехвърля цялата отговорност на останалите.
3) След запознанството си с такъв човек партньорът започва да спи по-малко, да се храни лошо, отслабва, вие му се свят в негово присъствие или се сблъсква с други неприятни промени в здравето му.
Смята се, че при партньорите и приятелите на перверзните нарцисисти много рано започват да се проявяват психосоматични признаци и това се случва дори на фона на видима липса на проблеми.
4) ПН се стреми колкото се може по-рано да привърже човека към себе си, като стига дори до брак или съжителство.
5) ПН има „нечовешки реакции” макар че като цяло тези хора внимателно следят поведението си. Както и пациентите с психопатии, нарцистичните личности не изпитват емоции в общоприетия смисъл на думата, но отлично ги имитират.
Нарцисистите наблюдават останалите, изчислявайки успешните механизми за влияние, но в необикновени ситуации може да проявят нечовешка безчувственост, жажда за власт или друго извън рамките на нормалните реакции.
Например, този човек е способен да разкаже колко „добре” е наказал този, който го е обидил, колко умно е използвал някого или колко е интересно да наблюдаваш нечии чужди страдания.
Как работи насилието?
Първият етап от отношенията с ПН учените наричат „меден месец”. В този период партньорът на ПН, отивайки на гости на своя „супергерой” може да открие, че той му е приготвил любимото му ястие или да намери на бюрото си копие на отдавна загубена любима вещ.
„Меденият месец” изглежда безупречно, но не може да продължава вечно. Липсата на самочувствие и малоценност, дълбоко залегнали в подсъзнанието му, е като бездънна пропаст, която засмуква целия възторг на околните. Заради разстройството на личността, в дълбините на душата си, такъв човек се чувства нищожен, изпитва отчаяна завист и злоба.
Липсата на емпатия не му позволява да съчувства и съпреживява, а илюзията за собственото му величие не му позволява да възприема другите, като равни. Известно време НП може да сдържа негативните си чувства (най-вече заради стратегически съображения), но после търпението му се изчерпва.
„Меденият месец” свършва и настъпва, така наречения етап на „ледения душ”. Принцът или принцесата, понякога за броени часове, се превръща в непредсказуемо агресивно същество, което атакува партньора с жестокостта на подземно чудовище и за няколко часа обръща с главата надолу цялата му представа за света.
Законите на общуването се обезценяват, уважението изчезва и от скъпоценния избраник или милия приятел, вторият човек се превръща в най-обикновена пречка, в непотребна вещ.
Както при всеки психически здрав човек, възлюбения или приятеля на НП започва да търси своята вина за случилото се. Точно това е нужно на ПН.
Във втория етап на отношенията задачата му е да разруши самочувствието на партньора, да го унижи и по този начин да се утвърди. Ето защо такива хора държат партньора до себе си, и циклично пресъздават илюзията за „меден месец”, а след това отново приемат жестоката си форма, понякога за минути.
Бойкот, необяснимост и непредсказуемост
Независимо, че от гледна точка на жертвата поведението на ПН изглежда непредсказуемо, в действителност този човек използва познати прийоми, подробно описани в „Страхувай се, с теб съм” на писателя и журналиста Татяна Кокина-Славина:
- Пристъп на гняв, когато нарцисиста в безобидна ситуация неочаквано проявява дива ярост;
- Грубо нарушаването на важно обещание или демонстративно неизпълнение на задължения
- „Случайно” разкриване на срамна тайна, която става явна, благодарение на компромат;
- Несъгласувана с партньора пауза в общуването – т.е. бойкот.
- Заявление за предстояща раздяла или откровен намек за това, че раздялата може да се случи, предявяване на списък с условия;
- Осезаемо, но по никакъв начин немотивирано, охлаждане на отношенията.
Разбира се, всичко изброено може да се случи и в отношения с човек без нарцистично разстройство. За правилна преценка на обстоятелствата и тяхната проверка за „нарцисизъм” може да се използват следните критерии:
- Присъствие на силна ответна отрицателна емоционална реакция;
- Внезапност на изблика и липсата на разумни мотиви;
- Отричане на случилото се от страна на предполагаемия нарцисист.
Подобно отрицание може да приеме форма на газлайтинг – един от начините на психическо насилие, чиято задача е разубеди партньора в това че той е видял, чул, разбрал добре, да го обърка и да го доведе до погрешни изводи.
Типичните фрази в подобни случаи звучат така – „нищо подобно не се е случило”, „не разбирам за какво говориш”, „все усложняваш нещата”, „прекалено остро реагираш на обикновени забележки” и т.н. Обикновено такъв натиск лишава здравия човек от равновесие и той започва да се съмнява в себе си.
Грозната сцена след „медения месец” завършва първия кръг на отношенията и след това общуването става циклично. Положителните фази започват да се свиват, отрицателните да нарастват, така че отношенията започват да приличат на маниакално-депресивно разстройство и между партньорите се формира съзависимост.
„Бъдете готови за все по-често повтарящи се цикли – казва израелския писател Сам Вакнин, автор на книгите „Да преживееш нарциса”, „Как да се разведеш с нарциса и психопата” и др. – Нарцисът идеализира, а след това обезценява и изхвърля от сметките си обекта на своята първоначална идеализация.”
Това рязко и безсърдечно обезценяване е свързано с растяща агресия. Нарцисът експлоатира, лъже, обезсмисля, обижда, игнорира, манипулира, контролира. В основата на поведението му е контролът. Това е примитивна и незряла реакция, често следствие от към обстоятелствата в детството на нарцисът, когато е бил безпомощен.
В общуването си с партньорите ПН често изтъкват своята „свръхчувствителност” и склонност да създават проблеми там, където ги няма. В подобно общуване човек губи правото си да задава въпроси и да получава отговори, да говори за чувствата си и да се сърди.
Гневът и недоволството се оказват „неразумни” или „ирационални”. За да получи цялата власт над партньора си и да легитимира липсата на човешки чувства, ПН трябва да го деперсонализира, като разруши неговото „Аз.”
Във втория етап на отношенията с ПН има два разпознаваеми инструмента – „тактика на задържането” в диалога и „измъчване с вода”.
Първият се изразява в това, че обсъждането на отношенията, а така също и възможността да изразяваш мислите и чувствата си е блокирана. Нарцисистът сменя темата на разговора, отвлича се със странични неща, свежда разговора до шега, отлага го за по-късно, присмива се, оплаква се от това, че му е лошо или девалвира събеседника по друг начин.
Пациентите с НРЛ често демонстрират враждебна отчужденост, която отрицават. Такава стратегия им позволява да накарат партньора да се ядоса или да заплаче, за да може после да осмеят гнева му и да ги унижи.
„Измъчването с вода” става без повишаване на тона. Тогава нарцисистът изкривява, обръща наопаки и довежда до абсурд думите на партньора, без да променя изражението на лицето си, показващо надменност. Не всички могат да изтърпят подобно отношение – така нарцисистите усещат, че губят своите жертви.
Това предизвиква у тях страх и паника, ако все още няма нова жертва, така че прийомите на морално насилие мигновено се заменят с нов „меден месец”, период който отново да „върне в играта“ жертвата – игра, която може да продължава месеци и дори години.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Когато растете с нарцистични родители