.
Философът Жан-Жак Русо дава петте си деца, едно по едно в сиропиталище. Партньорката му ражда децата и след това ги отвежда в сиропиталището.
Русо пише, че е искал децата да станат селяни. Здравословен труд на чист въздух, проста храна, хармония с природата… Най-вероятно малчуганите просто са умрели в сиропиталището – условията през XVIII век са били ужасяващи.
Русо изобщо не е мислил за това. Той написва трактат за правилното възпитание на децата, който му донася славата на велик педагог и просветител….
Лорд Байрон дава четиригодишната си незаконна дъщеря Алегра в манастир. Първо той отнема момичето от майка ѝ, а след това на него му доскучава от детето „Тя е упорита като муле и ненаситна като магаре!“ – така поетично Байрон характеризира детето си.
Момиченцето му пречело; той живеел в замък. Трудно е да си представим как в един замък може да пречи едно четиригодишно дете…
В манастира момиченцето започнало да вяхне и да линее.
„Бледа, тиха и деликатна“, – такава я запомнили. С участието на монахините Алегра написала писмо до баща си; или по-скоро жалостивите монахини написали от нейно име молба да я посети…
Байрон смятал, че Алегра просто очаквала подаръци. Нямало нужда да ходи! На петгодишна възраст момичето умряло сред непознати…
Поетесата Марина Цветаева също дава децата си в сиропиталище в годините на глада. Освен това наредила да не казват, че е тяхна майка. Да казвали, че са сираци.
В сиропиталището най-малката дъщеря, Ирина, умира от глад и болести. Поетесата видяла с очите си условията на децата – под прикритието, че им е кръстница, ги посещавала. По-късно прибрала по-голямата си дъщеря. По-малката умира сред чужди хора. Можете да прочетете повече за тази история в „Смъртта на Ирочка Ефрон“. На погребението на дъщеря си Цветаева не отива, но написва много тъжно стихотворение за преживяното.
Разбира се, било много трудно да се живее в Москва в отделен апартамент с две деца, без работа. Така много трудно да се пише и поезия, децата изискват много внимание, хранене. Цветаева споменава и за „борбеността“ на двегодишната Ирина…
Може би нашите прабаби не са давали децата си в сиропиталища, защото са работили и не са писали стихове. На тях им е било по-лесно, отколкото на Цветаева. Или Байрон. Или Русо…
Можете да пишете духовни стихове за любовта и душата и в продължение на много години хората ще се възхищават на велики стихотворения и философски трактати, без да знаят, че по време на създаването на тези прекрасни произведения, някъде е умряло от глад или от копнеж изоставеното дете на автора.
Плачело само или просто лежало безмълвно, обърнато към стената – когато разбрало, че никой няма да дойде да го утеши… Но тези велики хора много съжалявали себе си. Те много добре разбирали своите тревоги. И искрено недоумяват – защо страдат толкова много? Защо?
Въпреки че не са имали особени страдания: нито глад, нито побоища, нито пълна зависимост от другите…
Философът Русо със съжаление пише за себе си: „Самотен, болен и оставен от всички в леглото си, мога да умра в него от бедност, студ и глад и никой няма да се тревожи за това“… Русо е бил спасяван от глад и студ от многобройни покровители. Приятелите му и самата майка на раздадените деца са се притеснявали за него.
Това са велики хора, оставили след себе си велики произведения, които учат на разумното, доброто и вечното.
А съдбата на техните деца не е известна на много хора; но е необходимо да се знае за нея. Освен това е необходимо да се помни – детето е напълно зависимо от родителя.
Лесно е да го предадеш! То няма да може да протестира, нито да отмъщава, нито да упреква. До последния ден ще се надява, че ще дойдат за него и ще го спасят, ще го вземат обратно!
Поетът Шели вижда над морето в замъка на Байрон светлия образ на малката Алегра. Тя се усмихвала. Била простила всичко. Децата прощават…
Автор: А. В. Кирянова
