.
„Противоречия не съществуват. Всеки път, когато си мислите, че сте изправени пред противоречие, проверете предпоставките си! Ще откриете, че едната от тях е грешна.“ – Айн Ранд
Противоречията са в основата на много от нашите житейски затруднения, но какво ако всъщност те не съществуват? Какво ако всеки път, когато сме изправени пред привидно противоречие, причината е една проста грешка в нашето мислене или предразсъдъците, които носим със себе си?
Това е идеята, че всеки път, когато изглежда, че има конфликт между две твърдения или идеи, проблемът не е в тях самите, а в начина, по който сме ги възприели. Тази теза може да се проследи до логическото разсъждение, че истината е непротиворечива по своята природа. Следователно, ако срещнем противоречие, грешката не е в самата реалност, а в нашите предпоставки, които трябва да бъдат преразгледани.
В живота често попадаме в ситуации, в които двете страни на даден спор или решение изглеждат еднакво верни и въпреки това се противопоставят една на друга. Това може да предизвика вътрешен конфликт, съмнение и объркване. Но идеята, че противоречията не съществуват, ни принуждава да се задълбочим и да потърсим грешката в нашите предположения. Може би сме направили логическа грешка, допуснали сме някаква заблуда или се основаваме на неверна информация.
Пример за това е класическата философска дилема на свободната воля и предопределението. На пръв поглед изглежда противоречие: ако всичко е предопределено, как можем да имаме свободна воля? Но ако разгледаме предпоставките, можем да установим, че може би дефиницията ни за свободна воля или предопределение е погрешна. Веднъж когато променим начина, по който възприемаме тези концепции, противоречието се разсейва.
Това логическо правило не е ограничено само до философията.
В ежедневието, когато се сблъскваме с трудни решения, често си мислим, че сме пред дилема, но ако прегледаме предпоставките си, може да открием, че не сме разбрали ситуацията в нейната пълнота.
Например, може да имаме усещането, че трябва да избираме между личното щастие и професионалния успех. Това изглежда като противоречие – как може човек да има и двете? Но ако преразгледаме предпоставките, може би ще открием, че проблемът не е в самата концепция, а в начина, по който определяме „щастие“ и „успех“. Може би съществува начин да ги съвместим, но сме слепи за него поради погрешни вярвания.
Противоречията не съществуват в реалността, те съществуват само в ума ни.
И когато ги срещнем, ключът към разрешаването им не е в избягването или приемането на самото противоречие, а в усилието да проверим предпоставките си и да се запитаме дали не допускаме грешка. Именно тази проверка, това изследване, ни доближава до истината.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Интроекцията – когато чуждите гласове стават твои