.

Робърт Луис Стивънсън е един от най-известните британски писатели на 19-ти век, оставил значимо наследство с творчеството си в жанровете на приключенската литература, готическия роман и есето. Роден е на 13 ноември 1850 година в Единбург, Шотландия, в семейство на инженери, известни с проектирането на фарове. Макар първоначално да следва бащината професия, Стивънсън бързо осъзнава, че истинското му призвание е литературата.

Още от ранна възраст Стивънсън страда от тежки здравословни проблеми, които го съпътстват през целия му живот. Неговата хронична белодробна болест го кара да търси по-топли климатични условия, което го отвежда до Франция, Америка и накрая до остров Самоа в Тихия океан, където прекарва последните си години. Именно този пъстър и приключенски живот вдъхновява голяма част от неговите творби.

Сред най-известните произведения на Стивънсън са „Островът на съкровищата“ (1883), „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“ (1886) и „Отвлечен“ (1886). „Островът на съкровищата“ е един от най-обичаните романи на всички времена, поставяйки началото на популярния образ на пиратите в литературата и киното, с емблематични герои като капитан Флинт и Джон Силвър. „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“ се превръща в култова книга, изследваща темите за двойствеността на човешката природа и борбата между доброто и злото в един човек.

Стивънсън е също така майстор на есето и поезията. Неговите есета често са философски размисли върху живота, природата и човешките стремежи, а стихотворенията му, като тези в „Детската градина със стихотворения“, остават любими на поколения деца. Той се отличава с изключителна лекота на езика и дълбока проникновеност в темите, които разглежда.

През 1890 година Стивънсън се установява на остров Самоа, където живее до смъртта си през 1894 година. Местните жители, които го наричат „Туситала“ (разказвач на истории), го почитат като важна фигура в живота на общността. Неговата смърт на 44 години прекъсва един творчески живот, който е вдъхновил поколения писатели и читатели.

Да бъдеш това, което си, и да станеш това, което си способен да бъдеш, е единственият път към щастието.

Всеки човек може да носи тежестта на настоящето; проблемът възниква, когато добавя към него бремето на миналото и страха от бъдещето.

Не мери деня по реколтата, която си събрал, а по семената, които си посял.

За да пътуваш, не е достатъчно само да местиш краката си; нужно е и сърцето ти да пътува.

Животът не е да чакаш бурята да премине, а да се научиш да танцуваш под дъжда.

В крайна сметка само любовта и вярата правят живота истински.

Най-голямото изкуство в живота е да вярваш в себе си.

Да си свободен означава да имаш смелостта да следваш мечтите си.

Книгите са хора, които са се превърнали в мисли.

Никога не съди човек само по това, което виждаш. Истинският свят е невидим.

Щастието не се намира, то се изгражда.

Най-голямото богатство на живота са приятелите, които споделят пътя с нас.

Смелостта е просто страх, който се е научил да върви напред.

Всеки човек е остров, но с мостове към други острови.

Истинското приключение започва тогава, когато стъпиш извън зоната си на комфорт.

Който следва сърцето си, никога няма да изгуби пътя си.

Най-голямата история, която можеш да разкажеш, е собствената ти.

Всяко зло носи семенцето на нещо добро.

Никой не може да избяга от сянката си, но тя може да бъде част от светлината му.

Животът е толкова красив, колкото сме готови да го направим.

Добрите истории никога не умират, защото те живеят в сърцата на хората.

Вижте още: Целувката е това, което е останало от райския език – ДЖОУЗЕФ КОНРАД