.
КОЗИРОГ
Аз те обичах в мълчание, както скалата обича вятъра.
Не го гони, не го моли,
но стои, векове, за да има кого да усеща.
Ти беше зима, родена под знака на Козирога,
очи от лед и ръце от злато,
говореше малко,
но всяка дума беше мост, по който можех да мина без да падна.
Ти строеше живот,
не мечта.
В твоя свят любовта не бе огън,
а камък,
който трябва да се носи
ден след ден,
в дъжд и сняг,
докато стане дом.
Никога не ми обеща вечност,
а само да останеш, докато има защо.
И това беше по-честно
от всичките стихове, които съм писал преди теб.
Всяка твоя целувка беше мъдрост,
болеше леко,
но учеше на нещо.
Ти не си като другите жени,
не сънуваш,
а планираш.
Не говориш за звездите,
а за покрива, който трябва да стегнем преди зимата.
Но когато любовта дойде при теб,
тя спря да лети
и започна да ходи,
да яде от една чиния,
да ляга с умора в 22:15
и пак да се събужда с очи,
които търсят мен.
И днес,
когато вече съм само глас в стара песен,
ще ти призная:
ако можех да обичам пак,
пак теб бих обичал
с цялата скованост на твоето сърце,
защото само ти умееше
да го стопляш бавно,
като ръце върху камък,
който е стоял дълго в сянка.
Автор: Кирил Манев

Последвайте ни в нашия YOUTUBE канал:
