.
РАК
Ти беше пристан
от онези, където дори корабите се страхуват да спрат,
защото знаят, че няма да искат да отплуват пак.
Имаше тишина около теб,
не празна,
а пълна с минало,
със снимки в чекмеджета,
и мирис на кафе, което никога не изстива.
Ракът, казват, носел дома със себе си.
Но ти…
ти беше домът,
дори когато беше сама.
Когато ме целуваше,
все едно пишеше прошка на стените си,
онези, по които още стояха сенките на други.
Ти не обичаше леко.
Ти обичаше като спомен,
който боли,
дори когато си щастлив, че си го имал.
Беше вода,
но не порой,
не буря.
А спомен за море,
в което някога съм плувал,
и от което още не съм излязъл.
Грижи се за мен така,
сякаш вече знаеше, че ще си тръгна.
И пак постла масата,
и пак ми остави топла риза,
сякаш вярваше, че ще се върна…
някой ден,
като дъжд през юли.
Сега знам:
не беше страхлива,
а просто знаеше колко струва болката,
и затова пазеше сърцето си
в черупка,
която само истинска любов може да отвори.
Ракът, казват, живее в миналото.
А аз съм твоето минало.
И ако някога, по пътя на друга жена,
видя черупка от теб,
ще я вдигна,
ще я целуна,
и ще я оставя там,
защото знам:
домът ти не е за носене,
а за пазене.
И той си остава твой,
дори когато си сама.
Автор: Кирил Манев
Последвайте ни в нашия YOUTUBE канал:
Вижте още: Истината за дълбоката душевност на зодия РАК