.

Суеверията сред днешните християни

Голяма част от днешните християни дотолкова са свикнали със суеверията, че няма сила, която да ги разубеди да се откажат от тях. Често това са хора, които считат себе си за църковни авторитети и дават най-различни съвети как да се постъпи в една или друга ситуация, коментират „тънки” детайли от църковния обред и дори внасят в него собствени „корекции” и допълнения, на които започват да приписват толкова голяма важност, сякаш те действително са нещо свещено.

Например може да видите как се плисва вода пред човек, тръгващ за някъде, как се кове керемида с пирон в дюшемето под ковчега на покойник, как се докосва свещеник „за късмет”, как се връзват мартеници по дърветата и т.н. И когато ги попитаме, откъде са научили всички тези странни „правила”, обикновено казват: „Ами тъй сме чули”, или: „Тук такава е традицията”.

Суеверните хора не разсъждават какво правят и защо го правят. Те възприемат църковните тайнства и обреди като някакви непонятни магически действия и от своя страна прибавят допълнителни магически (както мислят) елементи, „за да не се случи еди-какво си”. Голяма заблуда! Но мнозина, особено по-възрастните, така са свикнали с нея, че се страхуват да не би нещо да им се случи, ако я оставят. Практиката показва, че хора с подобно повърхностно мислене много трудно приемат здравата вяра и отхвърлят суеверието.

Не така обаче стои въпросът с търсещите хора (обикновено по-младите), които проявяват интерес към автентичното църковно учение и виждат безсмислието на „бабешките басни”.

Какво значи „суеверие”?

Думата „суеверие” произлиза от старобългарски, а коренът „суе” означава „празно, напусто, безсмислено, безполезно” (оттук: „всуе” – „напразно”, „суета” – „празна, безсмислена работа”). Следователно „суеверие” значи „празноверие”, т.е. празна, безсмислена, безполезна вяра. Сръбският Златоуст, св. Николай Велимирович казва, че суеверието означава подчиненост на човека спрямо твари и предмети от по-низш порядък, поради което то може да бъде наречено „вяра в мрака”.

Суеверието е особено състояние на човешкото възприемане на някои събития, което не зависи нито от нивото на интелекта, нито от светското образование. Често пъти големи учени се явяват като суеверни хоа. Като например съвременен руски професор, доктор на физическите науки, който никога не се ръкува през прага на вратата, понеже това било „лош знак”.

Понякога суеверията се обясняват с народните традиции. Но трябва ясно да се каже, че не всички народни традиции са достойни и трябва задължително да се следват. Свещеното Писание и историята ни дават достатъчно добри примери как понякога е постъпвал „народът” и колко изменчиво е масовото съзнание. Докато на планина Синай Бог е давал Своите заповеди на пророк Моисей, еврейският народ се е кланял на златния телец. Къде в този момент е била „народната вяра”, с Бога или при идолите? Или пък когато 1500 години по-късно „народът” радостно поздравява Христос с викове „Осанна”, а само след няколко дни пак същият този „народ” неистиво крещи „Разпни, разпни Го!” (Йоан 19:6). Къде и как точно се е проявила „народната мъдрост”? Подобни примери има много и, за съжаление, не само в миналото.

Вярата е една от най-висшите способности на човека, която е свързана с неговия изначален стремеж към Бога. Поради това, че човек е изгубил възможност непосредстено да общува с Бога, той Го търси чрез вяра. Но когато тази висша способност на душата се насочи в погрешна посока, тя отвежда човека към обширната област на заблудите, лъжливите богове, религии и философии.

Суеверието е разновидност на неправилно насочената вяра. Суеверието може да се задълбочи и да придобие характеристиките на комплексна система от суеверни вярвания, които изцяло ръководят живота на човека.

Суеверието е грях

Някои християни считат, че суеверието е нещо безобидно. Предпочитат „да чукнат на дърво”, да не се ръкуват през прага или през масата, да не пресекат пътя на излизащия и т.н., „за всеки случай”, „да не би да стане нещо”, както мислят. „Абе аз да си го спазвам – казват, – пък то, ако няма полза, няма нищо да ми навреди”.

Мнозина така мислят: ако няма полза от суеверието, поне няма да навреди. Така ли е наистина? Не, тъкмо напротив, от суеверието никога няма полза, но винаги има вреда.

Суеверието е измислица на духовно нездрави хора. Празна работа. Бог ни призовава да познаем истината, и истината ще ни направи свободни (Йоан 8:32), докато суеверията, напротив, поробват хората. Човек се страхува от последствията, ако не изпълни съответния суеверен обичай, страхува се, че няма да му върви, че ще се разболее и т.н. Само истината ни прави свободни, а суеверието е пагубна лъжа, която ослепява човека, оглупява го и понякога го води до отчаяние.

Телевизията, а и останалите медии, дават на хората „компетентни” съвети, на кой празник какво трябва да се яде (или какво трябва да се извърши, като най-често биват препоръчвани суеверни и маловажни неща). Като че ли Божественото Православие се свежда до една религия на готвенето, в което най-важно е подходящото ястие за подходящия ден. Нарочно се пренебрегва същността на съответния празник, и почти никога не се говори за подготовката на човешката душа за Бога и Вечността. И е логично, че това постоянно противопоставяне (понякога прикрито, но винаги опасно) срещу най-висшата форма на религиозност – богооткровеното християнство, в крайна сметка довежда до разцвет на най-примитивните форми на религиозна чувство – суеверните представи и езическите поверия.

Защо суеверието е толкова примамливо?

Причината е тривиална: суеверието обещава бързо и лесно решаване на всички проблеми. Само с „натискане на копчето” Без морални ангажименти. Без покаяние. А такова „безболезнено” решаване на проблемите е, разбира се, илюзия. Суеверният тип човек има точно такава представа за отношенията си към Бога. Има ли проблем, отива в църквата, носи хлябове, храна, вещи или друго, каквото е необходимо; там свещеникът чете нещо непонятно (т.е. „копчето е натиснато”),  в резултат на което човек очаква да се задвижи някакъв тайнствен духовен механизъм, божеството да бъде умилостивено и проблемът да се реши. Накрая човекът заплаща. И готово.

Човек е много повече склонен да приеме фалшивите илюзии, пълни с големи обещания, отколкото здравата Христова вяра, която го учи на смирение, на добродетел, и подготвя човека за вечния живот и за блаженството в Царството Христово.

Всеки от нас се сблъсква с житейски проблеми. Как правилно да посрещаме тези проблеми и как да ги решаваме по богоугоден начин ни е показано в учението на Светата Христова Църква. Там за всеки проблем има и конкретно предписание. Но често пъти то изисква нравствени усилия от християнина, изисква човек да се смири, да пости, да се моли усърдно, с постоянство, да благотвори на ближния. А това не е по вкуса на днешния горделив, самомнителен и сладострастен човек.

Хората искат хем да грешат, хем да нямат проблеми. А това е невъзможно. Има ли грях, трябва да има и съответстващо покаяние. Притиснати от проблемите, хората търсят някакво бързо и лесно решение. Такова „бързо и лесно” решение предлага суеверието. Възникне ли някакъв неясен проблем, казват: „магия” и отиват за „киприянови молитви”, които „ще развалят магията”. Болни ли са, отиват при „ясновидеца”, „екстрасенса” или „лечителя”, който ще ги „излекува”. Без усилие, просто и лесно. Плащат, и готово. После продължават да вършат старите си грехове и пороци. Тук никой не изисква от тях покаяние, смирение, скъсване с греха, пост, въздържание. А и самите те не искат. Затова и проблемите им остават.

Божественият духовен закон гласи: има ли грях, има и страдание. Не е възможно човек да заобиколи този закон. Който върши грехове, непременно ще страда, а заради него може и други да страдат. Затова суеверието никога не разрешава пролемите, а само заблуждава хората. Празна е вярата в „ясновидци”, „гледачи” и „лечители”.

В словото Божие е даден правилният начин за посрещане на проблемите. Правилната вяра в Бога. Истинското познание за нещата. Нека ги следваме.

Източник: „Суеверия сред днешните християни“, архимандрит Йоан, йеросхимонах Димитрий