.
Жак Превер е един от най-обичаните френски поети на XX век, майстор на простото слово и дълбоката човечност. Той пише така, както хората говорят – с топлота, ирония и нежна тъга, сякаш животът се излива направо от сърцето му.
Роден в Париж през 1900 г., Превер носи духа на града – свободолюбив, артистичен и понякога меланхоличен. Стиховете му възпяват любовта, децата, свободата и малките радости, които често подминаваме.
Превер е и сценарист на филми, като „Децата на рая“, превърнал се в класика на френското кино.
Той вярва, че поезията трябва да бъде разбираема, да достига до всеки – дори до онези, които не четат поезия.
Неговата книга „Слова“ се превръща в истински културен феномен и се чете и до днес. Чрез хумор и състрадание, той критикува войната, бюрокрацията и бездушието на обществото.
В думите му има нежна бунтовност – той не крещи, но кара света да се замисли. Жак Превер умира през 1977 г., но стиховете му продължават да живеят като шепот на съвестта и любовта.
И КАТО ПО ЧУДО…
И, като по чудо, оказва се, че
едно портокалово младо дръвче
е отрупано с плод. И, като по чудо,
към него спокойно върви един мъж,
който движи краката си не наведнъж,
а, като по чудо, един подир друг.
И, като по чудо, зад него се белва
една каменна къща с цветя в някаква делва.
И, като по чудо, мъжът стига дръвчето,
спира, откъсва си един портокал
и, като по чудо, го обелва, изяжда,
утолявайки тъй свойта утринна жажда,
изплюва му семките и хвърля кората
далече към пътя. И, като по чудо,
се усмихва на слънцето, което изгрява,
като по чудо, и го заслепява,
и той мига насреща му и се завръща
във бялата къща
и, като по чудо, във нея открива
още спяща жена си и тя е красива,
особено както е, като по чудо,
съвсем гола под слънцето, и той се навежда
и, като по чудо, възхитен, я разглежда,
а слънцето стопля я със свойте лъчи
и тя се усмихва и отваря очи,
и, като по чудо, той нежно поставя
въху бедрото ѝ свойта ръка
и леко я гали, и тя го оставя,
като по чудо, да действа така.
А високо
в небето
с посока –
морето,
като по чудо, едно прелетно ято
преминава над бялата къща, в която,
като по чудо, зад леката тента
мъжът и жената се любят в момента,
над тях двамината
и над градината,
и над портокаловото младо дръвче,
което, не знаейки какво туй влече,
като по чудо, сякаш нарочно
хвърля сянка над пътя в минутата точно,
в която, мърморейки, по него пристига
един Божи служител със нос в Божата книга;
и сякаш нарочно
той стъпва точно
върху кората, която мъжът
преди малко е хвърлил на селския път,
и както си мисли за рая и ада,
се подхлъзва и пада,
като по…
като подхлъзнало се черно кюре,
което е смятало, че постъпва добре
с това, че въздава
на Господа слава,
четейки молитви
в една утрин такава.
Превод от френски: Валери Петров
Последвайте ни в нашия YOUTUBE канал:
