.

В историята на висшата мода има имена, които не просто диктуват тенденции, а променят самата същност на това, което наричаме стил. Един от тях, може би най-великият от всички, е Ив Сен Лоран – мъжът, който освободи жената чрез дрехите, който превърна тъгата в елегантност, и който показа, че модата може да бъде изкуство, душа и революция едновременно.

Ив Анри Донат Матио Сен Лоран е роден на 1 август 1936 г. в Оран, Алжир, тогава френска колония. Израснал в заможно семейство, младият Ив от ранна възраст се увлича по рисуването и театралния костюм. Тих, деликатен и чувствителен, той често бяга от реалността в мечти, скици и копнежи за свят, където естетиката е начин да оцелееш.

На едва 17 години заминава за Париж и бързо привлича вниманието със своите ескизи. Животът му се преобръща, когато печели конкурс за млади дизайнери, а журито включва самия Кристиан Диор. Година по-късно той става негов асистент, а през 1957 г., след смъртта на Диор – главен дизайнер на модната къща Dior, само на 21 години.

Сен Лоран: Революционерът с игла и коприна

В началото на 60-те години, когато светът на модата все още се колебае между класиката и екстревагантността, Сен Лоран излиза със собствена модна къща – Yves Saint Laurent (YSL). Там той започва да пише новата глава на модната история.

Създава „смокинга за жени“, нещо немислимо дотогава – дреха, която пречупва половите стереотипи и дава на жената нова сила. Популяризира прет-а-порте (готовото облекло), превръщайки висшата мода в достъпна мечта. Вдъхновява се от изкуството (помислете за колекцията Mondrian), от Мароко, Африка, Азия, и превръща дрехите в картини, пейзажи и разкази.

Мъжът зад марката: чувствителен, крехък, гениален

Зад публичния образ на модния титан се крие човек със сърце, пронизано от болка. Сен Лоран цял живот се бори с депресия, тревожност и зависимости. Той е интроверт, избягващ суетата, но способен да улови с дрехите си всичко, което жената чувства, но не изрича.

Неговата муза и бизнес партньор, Пиер Берже, е не само опората му в живота, но и човекът, който запазва марката YSL жива, докато Ив твори от сянката на своето въображение.

Ив Сен Лоран не просто обличаше жени – той ги освобождаваше. Той вярваше, че жената не трябва да бъде украса, а израз на своята сила, своята ранимост, своята идентичност.

Той направи черното шик, мъжественото – женствено, уличния стил – висша мода. Днес, десетилетия по-късно, неговите колекции продължават да вдъхновяват, а духът му живее във всяка жена, която се чувства себе си, облечена със самочувствие.

През 2002 г. Сен Лоран се оттегля от модата със сълзи в очите. „Не мога повече да съм част от свят, който вече не разпознавам“, казва той. През 2008 г. напуска този свят – тихо, скромно, както винаги е живял извън подиума.

Най-важното в една рокля е жената, която я носи.

Моите най-добри дизайни? Жените, които обичам.

Облякох жените в смокинг и им дадох част от силата на мъжете.

С годините разбрах, че най-важният аксесоар е увереността.

Блясъкът е красив само когато идва отвътре. Ако не можеш да бъдеш себе си, тогава си просто кукла.

Жената не трябва да бъде роб на дрехите си, а господарка.

Има жени, които влизат в стаята – и времето спира. Аз шия за тях.

Винаги предпочитам черно – то казва всичко, без да крещи.

Светът не е идеален, но роклята може да бъде.

Модата трябва да отразява духа на времето, но да гледа към вечността.

Стилът е въпрос на интелект.

Мъжът трябва да обича жената така, както аз обичам роклята си – нежно и с уважение.

Изкуството е моята религия. Модата – моят език.

Да създадеш стил е като да напишеш поема – дума по дума, шев по шев.

Да си различен е най-висшата форма на красота.