.

На днешния ден, 1 октомври, празнуваме паметта на св. Йоан Кукузел. Св. Йоан Кукузел е фигура от огромен мащаб не само за пределите на Средновековието, но и за днешните църковни музиканти и певци, които стъпват върху сътвореното от него. От 1980 г. насам в България на тази дата се чества професионалният празник на певците и музикантите.

Ангелогласния – така нарекли още на младини св. Йоан Кукузел. Роден от българка през 1280 г., наричан още „магистър на магистрите“, този пръв императорски певец във Византия пеел нежно и с магическо упоение в гласа си призовавал към чистота и смирение. Бил истински извор на музиката, както е написано в старите свитъци.

Житието на светеца е съставено в края на XIV век (препис от него се съхранява в Народната библиотека „Св. Кирил и Методий“ в София). В него се разказва как надареният с необикновени музикални способности младеж бил изпратен да изучава Свещеното Писание в дворцовото певческо училище в Константинопол (Цариград), където скоро станал любимец на императора.

Желаейки да се откъсне от светските грижи и да служи на Господ в безмълвие, той тайно избягал и се укрил в светогорския манастир „Св. Атанасий“. Представил се за неук пастир и игуменът му поверил манастирското стадо. Един ден подвизаващ се наблизо монах видял дивно чудо: пеещ пастир и кози, които не пасели, а го гледали, сякаш се радвали на ангелското му пеене.

Въпреки настояванията на императора, който научил къде се намира Йоан и искал да го върне, той останал в манастира. Там създал своите безсмъртни произведения: „Полиелей на българката“ (посветен на майка му), „Антиксантари“, „Голямото исо“, „Херувимска песен“ и други.

Св. Йоан Кукузел създал нов тип нотно писмо – невмено, наричано още „Кукузелево“, което било с повече нюанси и по-разбираемо. Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват и до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и другаде. Много от композициите му напомнят български напеви. И днес музиката на Ангелогласния, българския светец Йоан Кукузел, звучи като първомолитва за всички нейни изпълнители и ценители.

Изображението на св. Йоан Кукузел в средновековни одежди, окръжено с невми – излезлите изпод перото му нотни знаци, и до днес се пази като светиня в библиотеката на Великата Атонска лавра.