.

Когато слънцето се спуска над хълмовете на Прованс и маслиновите дървета хвърлят дантелени сенки по пръстта, сякаш самият дух на Пол Сезан се разхожда между ароматите на лавандула и звуците на щурците. Той е художникът, който не търси шум, не жадува слава, а копнее за истината – онази, която се крие в цвета, във формата, в простата ябълка, превърната в откровение.

Роден в Екс ан Прованс през 1839 година, Сезан е дете на буржоазен банкер, но душата му – ах, душата му е на бродещ поет, пленен от красотата на света. Той отказва да се подчини на модата на импресионистите, както и на строгата логика на академиците. Между светлина и материя, между съзерцание и лудост, Сезан създава свой собствен свят – свят от плътни мазки, където времето сякаш се е втвърдило в цветове.

Когато рисува своите натюрморти, Сезан не просто подрежда ябълки – той изследва същността на битието. Всяка форма при него има пулс, всяка сянка диша, а светлината се разлива като музика, без да пита дали някой ще я разбере.

Сезан не обичал да говори много, но в мълчанието му живеело нещо свещено – вярата, че чрез боята и четката може да докосне истината. „Искам да направя от импресионизма нещо солидно и трайно като изкуството на музеите“ – казвал той. И го направил.

Много художници след него – Пикасо, Матис, Брак – го наричат „баща на всички нас“. И наистина, без Сезан светът на модерното изкуство би бил без дъх, без опора, без онова трептене между видимото и невидимото.

Той умира през 1906 година, докато все още рисува пейзажа на Мон Сен Виктоар – планината, която е рисувал десетки пъти, сякаш се опитва да проникне отвъд кожата на природата. И ако има рай за художници, там сигурно има едно място, където Сезан все още рисува – под златната светлина на вечния Прованс.

С природата трябва да се отнасяш като с учител – да я слушаш, не да ѝ заповядваш.

Когато рисувам, усещам, че съм част от природата.

Изкуството е хармония, паралелна на природата.

Всеки художник носи в себе си своя планина.

Рисуването е бавно изграждане на душата. Да рисуваш означава да мислиш в цветове.

Цветът е мястото, където мозъкът и вселената се срещат.

Ябълките, които рисувам са мисли, не плодове.

Да виждаш правилно е по-трудно от всичко друго.

Не търся съвършенство, а истина.

Никога не завършвам картините си – просто ги спирам.

Красотата не се изразява – тя се изстрадва.

Великите неща не се правят чрез сила, а чрез постоянство.

Ако рисувам дълго, ще открия нещо по-висше от самия себе си.

Смъртта не е край – тя е само промяна на гледната точка.