.
Еврейско семейство на име Карновски имигрира от Литва в САЩ, където един ден случайно среща 7-годишно бездомно момче и го отвежда в дома си.
Самотното дете прекарва нощта в еврейския семеен дом и там за първи път бива третирано с доброта и нежност. Лягайки си вечер, г-жа Карновски му пее руски и еврейски приспивни песни, а по-късно той самият се научава да ги пее и свири.
С течение на времето семейството осиновява момчето, макар и неформално. Господин Карновски му дава пари, за да купи своя първи музикален инструмент.
По-късно, когато става професионален музикант и композитор, момчето използва тези еврейски мелодии в композиции като St. James’s Hospital и Go Down Moses.
Малкото момче пораства и написва книга за семейството, което го е осиновило през 1907 г.
В памет на своите родителите, макар да е християнин, до края на живота си, той носи звездата на Давид и казва, че те са го научили „как да живее истински живот“. Името на това момче е Луис „Сачмо“ Армстронг.
Самият Армстронг по-късно осиновява дете с умствени увреждания, вследствие на нараняване – 3-годишния син на братовчедка си Флора, починала малко след раждането.
Изпява „Какъв прекрасен свят“, когато е на 66 години /три години преди смъртта си/ и става един от най-възрастните музиканти, достигнали първото място в музикалните класации във Великобритания и САЩ.
И обяснява:
„Някои младежи ми казват: „Ей, старче, какво искаш да кажеш с това: „Какъв прекрасен свят!“ /What a wonderful world!/? Ами всичките войни, които стават? Наричаш това прекрасно?! Ами гладът и замърсяването? Те също не са прекрасни!“
Е, какво ще кажете да се вслушате в старчето за минута? На мен ми се струва, че проблемът не е, че светът е толкова лош. Проблемът е какво му причиняваме ние и всичко, което казвам е: Вижте колко чудесен би бил светът, ако просто му дадем шанс!
Любов, душицо, любов! Това е тайната. Ако повече се обичахме един друг, щяхме да разрешим много повече проблеми. И тогава този свят би бил по-добър. Това е, което повтарят всички старчета.“