.

Каквото е счупено – счупено е. И аз предпочитам да запазя спомена за някогашната му красота, вместо цял живот да се примирявам с пукнатини.

Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото би могло да бъде и по-лошо.

Тези думи са на Скарлет О`Хара – един от най-известните женски персонажи – символ на предприемчивостта, темперамента и жаждата за живот. Когато мислим за нея, естествено виждаме лицето на Вивиан Лий, чието име звучи като шепот от златната ера на Холивуд – ефирно, изискано, почти митично. Но зад сиянието на прожекторите се крие история, по-драматична и дълбока от която и да е роля, която е играла.

Родена в Индия под тропическото слънце, тя пренесла в себе си огъня му чак до Лондон, където започнала да мечтае за театъра още преди да може да произнесе думата „сцена“.

Вивиан живееше във всяка своя роля. Когато се появи на екрана като Скарлет О’Хара в „Отнесени от вихъра“, светът затаи дъх. Тази дребна британка се превърна в най-ярката южняшка героиня на всички времена. Тя го направи с онази смесица от гордост, страст и болка, която кара хората да се влюбват и да страдат едновременно.

Животът на Вивиан Лий бе изпълнен с триумфи и тъга, с блясък и мрак. Болестта – биполярно разстройство, за което тогава почти никой нищо не знаеше, бавно подкопава духа ѝ. Редуват се периоди на възторг и безкрайна енергия с дълбоки депресии, които я приковават в леглото. В моменти на мания не спи, говори бързо, обсипва всички с идеи, а после рухва и не иска да вижда никого. Състоянието ѝ създава репутация на човек с труден характер и в резултат повлиява негативно на акьорската ѝ кариера.

Но дори в моменти на отчаяние, Вивиан никога не губи сценичната си магия. Тя продължи да изумява света – като Бланш Дюбоа в Трамвай „Желание“, роля, за която получава втория си „Оскар“. 

Вивиан и сър Лорънс Оливие

Любовта ѝ с великия актьор Лорънс Оливие бе като пиеса на Шекспир – страстна, гениална, но и разрушителна. Те бяха най-красивата двойка на сцената и най-нещастната зад завесата. Двамата са блестяща двойка на сцената, но у дома се карат, страдат, обичат се и се разрушават взаимно. Той се опитва да ѝ помогне, но не разбира напълно болестта ѝ. Постепенно се отдалечава, и тя остава сама с демоните си.

Към психичните ѝ страдания се добавя и туберкулоза, която я изтощава физически. Болестта я преследва години наред – обостря се, отшумява, връща се отново. Въпреки всичко, Вивиан продължава да играе, сякаш сцената е единственото място, където болестта няма власт над нея.

Когато Вивиан си отиде през 1967 г., едва на 53, светът сякаш губи не просто актриса, а една от последните истински музите на театъра и киното. Тя остави след себе си не просто филми, а усещане за красота, която боли, и за талант, който не знае покой.

Нали знаете пасажа, където Скарлет изразява радостта си, че нейната майка вече си е отишла и не може да види какво лошо момиче е станала Скарлет. Е, това съм самата аз.

Аз не съм филмова звезда, аз съм актриса. Животът на филмовата звезда е толкова фалшив – да живееш за фалшиви ценности и за публичност.

Аз съм Скорпион, а Скорпионите изяждат сами себе си и изгарят себе си като мен.

Актьорът е само преводач на мислите на драматурга и колкото по-голям е драматургът, толкова по-голямо е удовлетворението да се играе в негова пиеса.

Класическите пиеси изискват повече въображение и обща култура, за да могат да се изпълнят. Ето защо аз обичам да играя много повече Шекспир отколкото всички останали.

Джордж Бърнард Шоу е като влак. Само си говори и си седи на мястото. Но Шекспир е като морско плуване – може да отплува накъдето си иска.

Комедията е много по-трудна от трагедията и изисква много по-добро обучение. Много по-лесно е да накараш хората да плачат, отколкото да се смеят.

Понякога ме е страх от истината в репликите, които казвам. Но страхът никога не бива да бъде показван.

Колебая се между щастието и тъгата и плача често. Аз съм смесица от решителността на майка ми и оптимизма на баща ми. Аз съм леко морална и свободомислеща и винаги казвам каквото мисля.

Родителите ми бяха изключително доволни, че знаех какво искам и че исках да го направя.

Аз не съм филмова звезда – аз съм актриса. Да бъдеш филмова звезда – само филмова звезда – е фалшив живот, изживян за фалшиви ценности и известност. Актрисите са известни дълго време и за тях има прекрасни роли.

Животът е твърде кратък, за да работим толкова упорито.

Господи, аз съм толкова благодарна, че съм все още обичана.