.
В панорамата на българската поезия, Добромир Тонев се откроява като автор, чието творчество е белязано от контрасти и светлина. Роден през 1955 г. в Ямбол, той още от ранна възраст се докосва до магията на словото.
Стиховете му, сякаш изваяни от слънчеви лъчи и лунни сенки, ни пренасят в един свят на контрасти – между радост и тъга, вяра и съмнение, величие и нищета. „Белег от подкова“, „Арго“, „Стихотворения“ – емблематичните му сборници разкриват поетичния му гений, неговата дълбока чувствителност и непрестанния му стремеж към разбиране на човешката душа.
Добромир Тонев е не само поет, но и преводач, публицист и редактор. Преводите му на руска и сръбска поезия обогатяват българската култура. Неговата публицистика е пропита с гражданска позиция и търсене на истината. Добромир Тонев е символ на контрастите, на светлината, на вечния стремеж към истината и красотата. Неговото творчество е като пътеводна звезда, която ни показва пътя към себепознанието, към разбирането на света и нашето място в него.
Добромир Тонев умира в Пловдив на 24 март 2001 г. само на 45 години.
ДА ИМАШ ПОКРИВ, А ДА НЯМАШ ДОМ
да имаш нежност, а да се страхуваш…
От мъка по семейното гнездо
дървото на рода ми боледува.
За себе си аз зная новини,
дошли при мен наопък – като раци.
Аз имам спомени за бъдни дни,
защото дните са като близнаци.
Въобразявам си дори, че знам
кога ще дойде мойта черна хрътка –
със мириса на восък и на чам
и с хладна станиолова прегръдка.
Ще имам покрив, ще си имам дом,
а нежността ми ще роди акация.
И тя ще е бодливото гнездо
на някоя щастлива птича нация.
АКО РЕШИШ ДА МЕ ИЗВАДИШ ПАК ОТ НИЩОТО
чрез нежната алхимия на две тела преплетени –
върни ме, Господи, в тринадесетгодишното
изящно тяло, захвърли ме сред конете.
Живота искам да усещам, потните му хълбоци,
а пяната по бърните му да роди богиня;
и щом ме видиш по корем на женствените хълмове,
помагай ми болезненото юношество да премина.
Не ме оставяй дълго под земята,
не ме обезличавай в книги по ботаника;
учи ме да разчитам клиновидното писмо на ятото,
щом лятото затвори и последната си страница.
А най-последният от щъркелите – като на откриване –
с червената си ножица да среже мойта нишка.
И аз да тръгна на поредното си сливане.
Ако решиш да ме извадиш пак от нищото.
Разгледайте Каталога за редки книги на БиблиоОбмен:
