.

В бунтовния дух на следосвободителска България, през 1898 г., се ражда поет, чийто живот и творчество ще разтърсят основите на обществото. Христо Смирненски – име, синоним на бунт, промяна и безсмъртна поезия.

Още от ранна възраст Христо се докосва до несправедливостта на света. Детството му е белязано от бедност и лишения, които оформят неговата бунтарска душа и жажда за промяна. Поезията на Смирненски е огледало на епохата. Тя е изпълнена с гняв, сарказъм и ирония, но и с вяра в по-добро бъдеще. Стиховете му са насочени срещу несправедливостта, експлоатацията и потисничеството.

Смирненски майсторски борави с езика, създавайки ярки образи и завладяващи метафори. Макар идеологията, която възприема младият поет да претърпя пълен провал, неговите стихотворения са не само красиви, но и провокативни и ни карат да се замислим за възможността да се борим за един по-добър свят.

НА ГОСТИ У ДЯВОЛА

В живота си нивга не бях се надявал

на толкова мил комплимент:

покани ме Дявола — старият Дявол —

дома си на чашка абсент.

Свещта очертаваше острия профил

със ивица златни лъчи

и пускайки кръгчета дим, Мефистофел

ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита,

но все пак бе горд и засмен,

и махна с ръка той „In vino veritas!

Ще бъда пред теб откровен!“.

Омръзна ми вече все тоя ярем на

притворство и помисъл зла —

да пием за мойта сърдечност неземна

и сивите земни тела!

Преди векове аз възпрях на земята

и тук устроих си шега:

веичах се за земната Истина свята,

но тя увенча ме с рога.

Възпламнах от ревност, и в черна омраза

за своята стъпкана чест —

човешката чест неуморно аз газя,

но с чест не сдобих се до днес.

Намислих чрез подвизи чудни да блесна —

умирах по сто пъти в бран,

но винаги рицар на кауза честна,

не бидох пак с чест увенчан.

Отчаян, окаян, веднъж в булеварда

аз тръгнах неземно злочест.

И вдигнах над себе си ярка плакарда:

„Човек без капчица чест!“.

Но странно: презрение няма ни капка!

Посрещат ме вред с интерес,

любезно отвсякъде свалят ми шапка:

„Без чест ли си? — Прави ти чест!“.

Един господин ме целуна: „Ах, братко,

и ти ли!… Ей, кой да те знай!“.

Две хубави дами ми казаха сладко:

„Елате в нас утре на чай!“.

Чудесно! Невиждано! С почести редки

изпратен бях чак до дома.

Министри, царе и придворни кокетки

ми писаха мили писма.

 И ето ме: важен, блестящ, елегантен,

богат като истински Крез!

И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,

безчестник; но… винаги с чест!…

И Дявола млъкна. Наля от абсента,

сърдечно се чукна със мен,

и пускайки пушек на синкави ленти,

прониза ме с поглед зелен.

Разгледайте Каталога за редки книги на БиблиоОбмен: