.

Малко личности в европейската история са оставили такъв дълбок отпечатък върху образованието, философията и културата, както Ян Амос Коменски (1592–1670). Наричан „Учителят на народите“, той е човекът, който преобразява идеята за училище, за обучение, за възпитание и изобщо за човешкото развитие.

Коменски живее във време, когато Европа е разкъсвана от войни, религиозни сблъсъци и бедствия, а неграмотността е масова. И въпреки това той вярва в човешката способност да учи, да се развива и да живее в хармония. Вярва в бъдеще, което може да бъде по-добро – стига да започне с образованието.

Роден в Моравия (днес Чехия), Коменски от ранни години проявява любознателност и стремеж към знания. Следва богословие, философия и педагогика, а впоследствие става член на Чешките братя – религиозна общност, която подчертава значението на личната духовност и просвета.

Но животът му е изпълнен с трагедии – загубва съпругата си и децата си по време на епидемии, губи родината си в хаоса на Тридесетгодишната война и е принуден да живее като изгнаник през по-голямата част от живота си.

Вместо да се сломи, Коменски обръща страданието в творческа енергия. Той пише, реформира, мечтае.

Днес много от идеите, които ни се струват очевидни, съществуват, защото Коменски ги формулира в най-важния си труд „Велика дидактика“:

  • че обучението трябва да започва от лесното към трудното;
  • че училището трябва да учи чрез сетивата, чрез образи, примери и нагледност;
  • че всички – включително момичетата и бедните – трябва да имат достъп до образование;
  • че учителят е водеща фигура, а не наказващ авторитет;
  • че езиковото обучение трябва да се основава на реални ситуации и предмети;
  • че образованието трябва да бъде радостно и хуманно.

Неговата книга „Светът в картини“, публикувана през 1658 г., се смята за първия илюстрован учебник в света – истинска революция за времето си.

Освен педагог, Коменски е философ, дипломат и визионер. Той мечтае за свят, в който народите решават конфликтите чрез разум, образование и диалог, а не с оръжие. И макар да не доживява да види такова единство, идеите му напредват през вековете  доказателство, че силата на мисълта надживява времето.

Всеки съвременен учебник, всяка модерна класна стая, всяка идея за педагогика като наука  всички те носят част от духа на Коменски.

Той вярва, че човекът е „образ Божий“ в смисъл на способност за мислене, творчество и доброта. Затова образованието е не просто обучение, а път към човечност. Днес името му е символ на целия педагогически хуманизъм – идеята, че чрез знанията можем да станем не просто по-интелигентни, а по-добри.

Цялата вселена е книга, в която човек трябва да се научи да чете.

Книгата е инструмент за посаждане на мъдрост.

Без примери нищо не се научава.

Няма нищо по-трудно от това да превъзпиташ човек, който е лош.

Считай за нещастен този ден или този час, в който не си усвоил нищо ново и не си прибавил нищо към своето образование.

Който не напредва, изостава.

Умът осветява пътя на волята, а волята повелява действията.

Да четеш и да не разбираш е все едно, че изобщо не четеш.

Изучаването на мъдростта ни възвишава и ни прави силни и великодушни.

Мъдрото разпределение на времето е основа на всички дейности.

Образованието трябва да бъде вярно, пълно, ясно и трайно.

Най-голямото богатство е добре обучен ум.

Никой народ не може да бъде свободен, ако остава невеж.

Мирът започва в училището.

Да учиш другите означава да ги обичаш.

Празният ум е работилница на тъмнината.

Разгледайте Каталога за редки книги на БиблиоОбмен: