.

Малко са актрисите, които успяват да останат обичани от няколко поколения зрители. Една от тях безспорно е Кортни Кокс – талантлива актриса, продуцент и режисьор, чието име завинаги ще бъде свързано с образа на Моника Гелър от култовия сериал „Приятели“. Но кариерата ѝ далеч не се изчерпва с тази роля.

Родена на 15 юни 1964 г. в Бирмингам, Кокс започва кариерата си като модел, преди да се насочи към телевизията и киното. Широка популярност придобива още през 80-те години, когато участва в музикалния клип към песента „Dancing in the Dark“ на Брус Спрингстийн. По-късно се появява в сериали като Family Ties, но истинският ѝ пробив идва през 1994 г. с ролята на Моника Гелър.

През десетте сезона на „Приятели“ Кортни превръща Моника в един от най-разпознаваемите телевизионни персонажи на всички времена. Перфекционистка, организирана, емоционална и безкрайно забавна – Моника се превръща в любимка на милиони зрители по света. Сериалът остава сред най-успешните телевизионни продукции в историята и продължава да печели нови фенове дори десетилетия след края си.

Паралелно с телевизионния си успех Кокс изгражда впечатляваща филмова кариера. Особено популярна е ролята ѝ на журналистката Гейл Уедърс във филмовата поредица „Писък“. Персонажът ѝ се появява в няколко поколения от франчайза и се превръща в една от емблемите на съвременното хорър кино.

Интересното при нея е, че въпреки огромната слава винаги е изглеждала земна и откровена. В интервюта често говори за несигурността, която е изпитвала в младостта си, за трудностите на остаряването под светлините на прожекторите и за стремежа си да бъде по-автентична. През последните години открито признава, че е допускала грешки в преследването на младостта и насърчава хората да приемат естествения ход на времето.

Тя споделя, че започва с инжекционни пълнители – филъри, защото не е доволна от себе си и начина, по който изглежда, но много сериозно е прекалила: 

Не бих казала, че е нещо обичайно, това през което минаваш, докато остаряваш, особено в Холивуд. Трябваше да приема, че остарявам, но ми беше изключително трудно. Осъзнах това, след като сама изпитах и видях със собствените си очи пагубното и обезобразяващо въздействие на филърите върху собственото си лице. Не осъзнавах, че съм прекалила докато моя близка не ми каза „стига вече“! Бях заблудена от стереотипа в Холивуд, че тези интервенции са нещо нормално, но осъзнах, че „една инжекция тук или там“ не винаги е най-доброто решение. 

Истината е, че нещата се променят с течение на времето. В крайна сметка всичко ще увисне. Опитах се да предотвратя това, но просто изглеждах фалшива. Всеки един човек се нуждае от лицеви движения, особено ако има като мен тънка кожа. Това не са бръчки – това са следи от моята усмивка. Трябваше ми време да приема промените, както и да осъзная, че филърите не са ми приятели.

Мисля, че сега приличам повече на човека, който бях преди корекциите. Надявам се. Остарявам с това, което Бог ми е дал и нищо друго вече не е в сила да промени решението ми.