.
Лъвът има една особеност, за която се говори по-малко от прословутата му гордост: той много лесно започва да се чувства отговорен за хората, които обича. И в началото това е прекрасно. Лъвът защитава, насърчава, дава кураж, отваря врати, застава пред теб, когато останалите отстъпят. Ако те е приел за „свой човек“, може да се бори за теб с ярост, която самият ти не би проявил за себе си.
Проблемът започва тогава, когато в главата му се промъкне една почти незабележима мисъл: „Щом толкова много правя за теб, значи имам право да решавам кое е добро за теб.“ И точно тук закрилникът започва да се превръща в тиранин.
Лъвът е фиксиран огнен знак, управляван от Слънцето. В символичния език на астрологията това е архетипът на центъра, волята, творческата сила и личната власт. В най-доброто си проявление той казва: „Бъди себе си и не позволявай никому да те пречупи!“ В сянката си обаче добавя едно малко уточнение: „Само че бъди себе си така, както аз смятам за правилно.“
Лъвът невинаги контролира чрез забрани. Това би било прекалено очевидно. Много по-често контролът му идва под формата на грижа, съвети и убеденост, че вижда ситуацията по-добре от теб. Той може да започне да избира вместо теб, да поправя решенията ти, да се намесва в отношенията ти, да обяснява кои хора са достойни за теб и кои не са. И най-интересното е, че понякога действително го прави от любов.
Но доброто намерение не прави контрола по-малко контрол. За Лъва е особено трудно да наблюдава как човек, когото обича, взема решение, което според него е очевидно погрешно. Тук се сблъскват две негови качества – щедростта и властността. Той не иска просто да ти каже какво мисли. Иска да те спаси от последствията. А когато откажеш да бъдеш спасен, може искрено да се разгневи.
„След всичко, което направих за теб, дори няма да ме послушаш?“ Това изречение, независимо дали ще бъде произнесено на глас, е една от границите между зрелия и незрелия Лъв.
Защото зад желанието му да закриля понякога се крие и нещо друго – потребността да бъде необходим. Лъвът обича да усеща, че присъствието му има значение. Че е човекът, към когото се обръщат. Че може да даде решение, защита, посока. И ако някой, когото дълго е подкрепял, внезапно стане самостоятелен и престане да търси одобрението му, това може да бъде преживяно почти като отхвърляне.
Тогава се появява сянката на царя. Царят вече не пази царството – започва да го смята за своя собственост.
При Лъва това може да се прояви като категоричност, нетърпимост към възраженията и странната увереност, че несъгласието с него е равнозначно на неблагодарност. Той започва да очаква лоялност не само към себе си, но и към своите решения. А критиката вече не звучи като различна гледна точка, а като оспорване на авторитета му.
И тук Лъвът може да стане тежък човек. Защото има огромна разлика между „Аз ще бъда до теб, каквото и да решиш“ и „Аз знам кое е най-доброто за теб“. Първото е любов. Второто много лесно се превръща във власт.
Особено опасно става, когато Лъвът започне да води сметка за собствената си щедрост. Докато дава свободно, той може да бъде един от най-великодушните хора в зодиака. Но започне ли да превръща направеното в морален дълг – „аз направих това за теб, следователно ти ми дължиш онова“ – подаръкът вече не е подарък. Той се превръща в договор, който другият дори не е знаел, че подписва.
Зрелият Лъв трябва да научи един от най-трудните уроци на властта: да можеш да влияеш на някого не означава, че имаш право да управляваш живота му.
Истински силният Лъв не създава около себе си зависими хора. Напротив – кара ги да повярват, че могат да се справят и без него. Не изисква вечна благодарност за доброто, което е направил. Не превръща любовта в подчинение и не приема чуждата самостоятелност като лична обида.
Тогава архетипът на царя достига най-зрялата си форма. Не царят, пред когото всички коленичат, а онзи, до когото никой не е принуден да коленичи.
Защото истинската противоположност на тиранина не е слабият човек. Тя е човекът, който притежава власт – и въпреки това знае кога да не я използва.