.

„Не смятам себе си за песимист. Песимистът е някой, който очаква да завали. А аз съм мокър до костите.“ – Ленард Коен

Роденият на 21 септември 1934 г. в Монреал, Канада, музикант е изключителна личност – той е композитор, музикант, поет, писател, певец и художник.

Неговият характерен глас вече шестдесет години успява да достигне до сърцата на милиони хора по света, а творчеството му, израз на дълбока духовност, лиричност и романтизъм, носи белега на безсмъртието.

През целия си живот Ленард Коен прекрачва линията между литературата и музиката, като за мнозина е по-значим като писател и поет.

Публикува първите си стихотворения още когато е на 20 години, през 1954 година, а две години по-късно и първата си поетична сбирка „Нека сравним митологиите“.

По това време литературните му вкусове се влияят от Уилям Бътлър Йейтс, Лорка и Хенри Милър. Автор е и на романите „Любимата игра“ и „Красиви неудачници“.

На 32 години става част от тайфата около Анди Уорхол и издава първия си албум „Songs of Leonard Cohen“ през 1967 година. Две години по-късно следва „Songs from a Room“, и така до последния 13-ти албум ”Popular Problems”, който излезе 2014 година.

Коен страда от тежки депресии почти през целия си живот, които се отразяват и в творчеството му. Затова и е описван като „поетът-лауреат на отчаянието“, „принцът на безделниците“ и „продавачът на отчаяние“.

Влиянието на Коен върху музикалната и театрална световна сцена е феноменално. Вероятно е музикантът, на когото са правени най-много кавъри в цялата история на музиката – Боно, Джони Кеш, R.E.M, Lemonheads, Pixies, Джеф Бъкли Боб Дилън, Нина Симон, Лу Рийд, Beck, Джо Кокър,Тори Амос, Ник Кейв, Dresden dolls, Хари Белафонте и много други.

Лу Рийд от The Velvet Underground го обяви за „най-високият еталон сред композиторите”. BBC възкликва: „Музиката и гласът на Ленард Коен идват от свръхестествена сила…”

Ленард Коен е един от малкото герои на 60-те години на миналия век, който успява да доживее 80 години, като не спира да твори. От края на 90-те години на миналия век публикува поезия основно през интернет сайта The Leonard Cohen Files fan website.

Ние свирихме за удоволствие. Сега никой не докосва китара, освен ако не му плащат за това.

Не исках да творя, за да ми плащат. Исках да ми плащат за това, което съм сътворил.

Всяко творчество винаги притежава някакъв разрушителен елемент и именно той ни доставя истинско удоволствие.  В онова, което наричаме изкуство, разрушителността е най-желаното качество.

В поезията си говоря за клиничната депресия, която е в основата на целия живот, на всички терзания и тревоги, когато нищо не върви добре, удоволствието е недостижимо и всички планове се провалят.

Ако някой иска да изрази неизбежното поражение, което очаква всички ни, то трябва да го направи в тесните граници на достойнството и красотата.

На никого не е по силите да избегне долината от сълзи, но болката ще бъде по-малка, ако престане да се счита за главен герой на собствената си драма.

Когато спреш да мислиш за себе си през цялото време, те наляга спокойствие.

Последното убежище на страдащия от безсъние е чувството за превъзходство над спящия свят.

Музиката е емоционалният живот на повечето хора.

Журналистите, особено британските, бяха много груби към мен. Казаха, че знам само три акорда, а аз знам пет!

Ако знаех откъде идват добрите песни, щях да ходя дотам по-често.

Нямаме представа какви неща от сладостите на живота изпускаме съсредоточени в собствените си гeниталии.

Наричаха ме поет, и може би бях такъв за известно време. Титлата „певец” също ми бе присъдена, въпреки че едва задържам правилния тон.

Поезията е само свидетел на живота. Ако животът ти гори качествено, поезията е просто пепелта.

Мисля, че „поет“ е много възвишено понятие, и затова трябва да бъде дадено на някой към края на живота му.

Всички прекрасни творби на света са създадени, поради отсъствието на любов.

Любовта е най-предизвикателното нещо, в което се впускат хората. С усещането, че не можеш да живееш без любов. Животът е безсмислен без любов.

Моля те, направи ме празен, ако съм празен, мога да получавам. Ако получавам, значи, че то идва отнякъде извън мен, ако идва отнякъде извън мен, значи не съм сам!

Жената гледа на своето тяло с тревога, тъй като тялото е нейния ненадежден съюзник в битката за любов.

Реалност – това е един от вариантите на случващото се, който аз никак не мога да игнорирам.

Не разбирам съвсем процена, наречен реинкарнация, но ако има такова нещо, бих искал да се завърна като кучето на дъщеря си.

Никога не вземай решения в същия момент, в който искаш да се изпикаеш.

Не мисля твърде често за смъртта, но в определени периоди от живота става ясно, че твоето време тук не е вечно. Тенеси Уилямс е казал: „Животът е чудесна, добре скроена пиеса, с изключение на трето действие.“ Вероятно, сега аз се намирам именно в трето действие – когато ползваш преимуществото на своя опит, получено през първите две.

Колкото по-стар ставам, толкова съм по-убеден, че не аз водя парада.

Всичко, което ви казвам сега, е оправдание за това, което съм казал на някой друг.

Прави се на такъв, какъвто искаш да бъдеш и скоро ще станеш такъв, какъвто искаш да бъдеш.