.
Любен Каравелов – поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, поборник за освобождението на България от османско владичество, остава дълбока следа в българската история.
Той допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те на 19 век. Умира на 21 януари 1879 г. от туберкулоза. Нека си припомним тези силни цитати и откъси от творчеството му.
Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято – всичко е твое!
Тежко и горко на нашият народ, ако той остане дотолкова назад, щото различни шарлатани да защитават интересите му!
Когато се българският народ освободи от гръцкото духовенство и от турското иго, то ще бъде свободен политически; а когато се освободи от своята простота и незнание, от своите стари суеверия и допотопни нрави, то той ще бъде свободен и духовно.
У нас отдавна се е появило мнение, че главната причина, която ни държи под турското иго, произхожда не от силата и не от способностите на турците, а от чорбаджийската подлост. Това е вярно като ден.
Действие и противодействие — в това се състои сичката история на человеческото. Напред се хвъргат хората затова, за да се върнат утре или вдруги ден назад; а измъкват са назад само затова, за да са съберат със силите си и да прескокнат голямо пространство напред…
Природата ни е направила българи, а природата е освещено божество. Не вярвайте на гърците, които ви казват, че само гръцкият бог е бог; а боговете на сичките други народности са дяволи и антихристи. Както религиозните вопроси се решават най-вярно от разумните и естествените закони, така и господарствените вопроси тряба да се решат от разумните и естествените сили на природата. Безнравствеността не е религия. Разумната религия не угнетява совестта и не бои се ни от лъжата, ни от джелятите, ни от зверските насилия… Ако мъдреците говорят, че народностите не могат без религия, то аз ще да ви кажа, че сяка една религия тряба да бъде тясно свезана с народността на това или на онова племе. Другояче тя не е вече религия…
Такава е човеческата натура! Хората заборавят всичко, даже и угризението на своята собствена совест.
Ние сме родени да кърпиме чуждите дрехи. Българете обичат да плачат по чуждите гробища, когато техните собствени родители лежат в земята непрелеяни, неоплакани и непоменени … Кой помага на чуждите правителства да деморализират народът ни и да го направи неспособен за нищо? – Българете…
У нас са захванали да ценят хората по ръкавиците и по мустаките; а умът им, разумът им и честта им са съвсем маловажни неща.
Щастлив е онзи човек, у когото е чиста и неокаляна съвестта; щастлив е онзи човек, който е доволен от онова, щото е собствено негово…
За да бъдат свободни един човек и един народ, те трябва да уважават свободата и на другите народи – за да бъде човекът човек, трябва да уважава и правото на другия човек.
Ние своето не даваме и чуждото не щем; който желае да земе чуждо, той не ще и слобода, той не е слободен човек, а деспот.
Тежко и горко на нашия народ, ако той чака свободата си от другиго; свободата не се подарява, тя се откупва със скъпа цена.
В живота си съвременното човечество се ръководи от две идеи: идеята за правата на човека и идеята за правата на народа.
И лъжата има свой край, и маската се носи до едно време.