.
от Матео Сол
ВСЯКА ФОРМА НА ПРИСТРАСТЕНОСТ Е ЛОША, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ СТАВА ДУМА ЗА АЛКОХОЛ, МОРФИН ИЛИ ИДЕАЛИЗЪМ. – Карл Густав Юнг
В момента, в който поех първата си глътка въздух, вече притежавах унаследена зависимост към хероин, формирана още в утробата на пристрастената ми майка.
През целият си живот изследвам физическите и психични ефекти, които наркотиците причиняват на родителите ми. Толкова ранно формираната в мен зависимост беше и причина да търся отговор на въпроса за същността на човешката природа.
Матео Сол
Когато се преместих да живея при роднини, и вече излекуван от зависимостта си, осъзнах, че всеки човек развива различна форма на зависимост, за да се справи с празнотата на живота си и с желанието да получава още от „дрогата“ си.
Не изпитвам абсолютно никакво удоволствие от стимулантите, с които прекалявам. Не ги употребявам заради нуждата от развлечение. Те са отчаян опит да избягам от болезнените си спомени, от усещането за непреодолимата самота и предчувствието за предстояща гибел. – Едгар Алън По
С тези думи авторът красноречиво улавя същността на зависимостта.
Независимо дали става дума за пристрастеност към наркотици, храна, секс, консуматорство, работа, видеоигри, гневни изблици, под воала на всяка зависимост се крие нуждата от поемане на контрол над ситуацията или изтъкването на сила. Грешно е разбирането, че силата може да се почерпи от някакъв външен източник /от средата или от хората/.
Вечната борба за контрол и власт лежи в центъра на нашето собствено разбиране за реалността и погрешните схващания как да се придобие власт, как да се преодолее липсата на контрол, какво всъщност са властта и контрола и кой трябва да ги упражнява.
Зад всяка личностна криза се крие стремежът да се въдвори ред в хаоса, който изживяваме. Емоционално, духовно, физически и психологически, ние успяваме да контролираме дадена ситуация, като избягваме същността на проблема или го заместваме с развлечения или дори му придаваме особен смисъл.
Това, което пристрастеният търси, не е нещо срамно. Самотниците, а също и духовните общества се опитват да достигнат същото това състояние на себеосъзнаване. То обаче не трябва да се търси отвън, а в самите нас.
Вашето предразположение към зависимост зависи от размерите, с които виждате своите проблеми и ги интерпретирате. Ще се доближите ли по-близо до душевното, или ще останете приведени до земята?
Важно е да се осъзнае, че пристрастеността не винаги е само търсене на състоянието на осъзнаване и блаженство, но също и начин да се отделим от мъчителни преживявания от миналото, които ни тревожат.
Когато се напиваме до безсъзнание, пушим, за да облекчим тревожните мисли, пазаруваме още малко дреболии, от които всъщност нямаме нужда или взимаме малко повече от предписаните ни хапчета, не винаги сме наясно, че тези малки зависимости всъщност са несъзнателни опити да избегнем справянето с много по-сериозен проблем.
Нашите души са безкрайно мъдри и за да оцелеят и да се справят с определени събития от житейския ни път, за които не сме подготвени, те ни дистанцират от ситуацията с различни защитни механизми, докато не сме готови да разрушим издигнатите срещу проблема стени.
Това „оттегляне“ ни помага да се справим по-нататък с това, което ни тревожи. Пристрастяването, обсебването, самонараняването, отбягването, самозаблуждението, престъплението и безразсъдството са някои от проявленията на това бягство от проблема. Така успяваме да се защитим от силните емоции и проявленията им в телесни неразположения.
Наркотиците не са само субстанции – те са всичко, което има психологически ефект върху нас. Всяко нещо, което ни „извежда“ или ни дава контрол над вътрешния хаос, празнотата, изолирането, несигурността и страхът, е наркотик.
Само когато израстнем душевно, можем осъзнато да разберем грешните си навици, да разпознаем повтарящото се и вредно поведение.
Само когато позволим на душата си да окаже своето положително проявление, можем да разделим егото от съзнателното си Аз, и изследвайки най-тъмните кътчета на душата си, да се разтоварим от емоционалния багаж, който ни води към пристрастяване.
Причините за пристрастяването са винаги едни и същи – откриване на усещането за контрол, когато сме безсилни и живеем в болезнена пустота. Важно е да разберем този процес, за да успеем да го променим.
Ще ви споделя три причини за пристрастяване:
Бягство от реалността
Когато сме изправени пред физическа опасност, кое е първото, което ни идва наум? Естествено, да бягаме и да се отдалечим от заплахата.
Същото се отнася за умствените и емоционални опасности. Нашите умове, за да ни предпазят, ще избягват да насочват мисълта ни към събитието, да ни го припомнят, а понякога е възможно и напълно да бъде подтиснат и забравен случая на травматичното събитие.
За пример мога да дам жена, която загубва детето си при нещастен случай, пристрастява се към алкохола, и в крайна сметка заради тази пристрастеност разрушава брака си.
Само когато спря да избягва болката и си позволи да скърби за загубеното си дете и семейството си, тя успя да прояви воля и да спре да пие.
Друг пример са пристрастените към видеоигри и към книги, които, неможещи да се справят с действителността, в която живеят, избягват в един измислен свят.
Вцепенение
Ако решим да не избягаме, следващият изход е да останем пасивни. Зависимостта ни помага да се отделим от проблема, за да не се налага да се справяме емоционално с него.
Въпреки, че нещата, към които можем да се пристрастим, са разнообразни, тези, които се състоят от химически субстанции, са изключително трудни за преодоляване.
Наркотичната и алкохолната зависимости освен че създават физиологична необходимост от употребата им, но и подтискат способността ни да чувстваме. Също така променят поведението ни и отслабват силно волята ни, която би ни помогнала да спрем употребата им.
Процесът на разграничаване, отделяне и бездействие към проблема ни отделя от пълноценната ни връзка с нашите емоции, чувства, усещания и спомени.
Зависимостта не просто не ни позволява да изпитаме непреодолима болка /емоционална, физическа или душевна/, но също така ни оставя в едно постоянно състояние на блаженство и радост.
Опитите да се спрат химичните субстанции не само прекъсват това блажено състояние, но и ни причиняват болка, която прави прекратяването на употребата още по-мъчително.
Стремеж
Преди няколко години прочетох за синдромът на Питър Пан – става дума за това как възрастни хора несъзнателно отказват да поемат отговорност и да се справят с типичните за възрастта си предизвикателства.
Карл Густав Юнг има подобна идея в своята система от архетипи, която нарича „Вечното дете“ (или непорастващото), базирана на теорията за детето-бог, което остава вечно младо.
Стремежът към отказ от „порастване“ и приемане на предизвикателствата на живота често води към пристрастяване, защото личността се чувства неспособна да поеме отговорност за съществуването си.
Всички ние станахме свидетели на подобен род бягство в лицето на Майкъл Джексън, който израсна твърде бързо под светлините на прожекторите.
Този стремеж към непорастване може да се види лесно и у търсачите на силни усещания и пристрастените към секс, които вечно търсят нови усещания и впечатления, за да запълнят празнотата в себе си. Тези хора не могат да изпитат дълбоки и трайни чувства, затова се задоволяват само с кратки и повърхностни удоволствия.
Стремежът силно се откроява и в духовните общества, където много „изследователи“ се фокусират върху позитивното, като избягват своите мрачни сенки. Те избират да обърнат поглед към светлината и да гледат на егото като на нещо, което трябва да бъде унищожено.
5 начина да се излекувате от болката
Когато избягваме реалността, не само пречим на потенциала си и на безценните качества, които притежаваме и с които можем да сме полезни, но също така не умеем и да разчитаме на вътрешната си способност да се справим и да се почувстваме удовлетворени.
Това, към което се пристрастяваме, в началото може да ни помогне да се почувстваме защитени от нанесените ни „рани“, но по-късно може да се окаже бич за цялостната ни личност. Тогава не просто има опасност да бъдем социално отхвърлени заради поведението си като зависими, но и да си причиним непоправими физически, душевни и психически щети.
Моят съвет е винаги в случай на пристрастяване да потърсим подкрепата на някой, който е запознат с проблема. Много е трудно човек да се справи с проблем, когато е сам, оставен на собствената си преценка и без някого, който може да му подаде ръка.
След като сте открили подкрепата, от която се нуждаете, последвайте тези пет стъпки:
Осъзнайте зависимостта си
Няма как да започнете да работите над проблема с пристрастяването, докато не осъзнаете, че сте зависими. Докато това не се случи, не можете да осмислите цялата сила на зависимостта.
Много е лесно за умовете ни да дадат рационално обяснение за зависимостта си /колко от познатите ви споделят, че едно питие ги отпуска след работа, позволява им да се забавляват или е начин да разпуснат?/.
Въздържайте се
Това е много по-лесно да бъде казано, отколкото осъществено. Тук е и мястото на подкрепящата група, особено за наркотичните вещества и алкохола, при които се наблюдава силно желание за употреба. Тази стъпка няма да излекува зависимостта, но ще спре поведението, което води към нея.
Силното желание и жадуване постепенно ще намалеят. Спирането изглежда лесно за няколко дни или седмици. Но целта е това да остане постоянно – там се крие и истинското предизвикателство.
Разберете и излекувайте раните, от които вашата зависимост ви защитава
Когато спрете употребата и пристрастяващото поведение, които ви отдалечават от възможността да се свържете с душата си, с останалите и със съществуването си, ще усетите как редица емоции, спомени и чувства се надигат у вас, без дори да сте наясно. Може би ще ви се иска да избягате от този наплив, но останете в това състояние.
Може да забележите, че подтискате проблема с ниското си самочувствие например, който ви е карал да се чувствате незначителни, нежелани, да се срамувате или да се проваляте.
Тук е моментът да приложите това, което сте научили – да изпитате самопризнание, да се възприемете такива, каквито сте, да изпитате съпричастност към болката си.
Задайте си въпроса: Къде усещам тази болка в тялото си? Как са се държали с мен като дете и какво съм си мислел за себе си тогава? Как придържането към това заучено поведение ми е помогнало /може би само по този начин съм се „вписвал“ сред приятелите си?/.
Когато се научите да обръщате внимание на тези мисли и когато успявате да преосмисляте отново и отново минали травми, ще забележите как силата им отслабва и как те спират да ви влияят по деструктивен начин.
Все по-малко ситуации ще ви връщат към вредните навици, което увеличава шанса ви да се справите с несъзнателните си импулси да направите крачка встрани.
Създайте си ритуал на изразяване на благодарност към самите себе си
Макар да натоварваме нашите защитни механизми с товара на причината за нашите зависимости, всъщност те могат да ни бъдат и от полза.
Не е вина на защитните механизми, че попадаме в ситуации и обстоятелства, които ни травматизират. Въпреки това, цената, която плащаме, за да ни помогнат да се справим с болката в определен момент, е твърде висока.
След като вече сте осъзнали и зрели за същността на пристрастяването, можете да изразите благодарност към тези механизми за това, че с тяхна помощ сте избегнали болезнените усещания до момента, в който да бъдете готови да се справите с тях.
Заменете старите си навици с нови
Има редица изследвания, които показват, че промяната в навиците спомага за цялостната промяна на личността. Златното правило гласи, че всеки навик има три основни компонента:
– подсещане – или първоначално започване на заучено поведение;
– рутина – самото поведение;
– награда – начинът, по който мозъкът ни се научава да помни това поведение за в бъдеще.
Не винаги можем напълно да се отървем от лошите си навици. Но вместо да правим цялостна промяна, може да запазим старото подсещане, старата награда, а самата рутина да заменим с нова. Например ако знаете, че пушите, когато сте нервни, не си казвайте, че просто ще спрете да пушите, когато се изнервите. Намерете друг начин да се справите със стреса и въведете нов навик в ежедневието си – дъвчете дъвка, пийте чай, правете си кратка медитация.
Едно е сигурно – вие сте много по-силни, отколкото си мислите.
автор: Матео Сол