.

Ти знаеш ли малката бяла къщурка на речния бряг? Тя е положена на четири големи камъка… В къщичката има само една стая. В стаята – една маса и два стола. До прозореца е креватчето на Ането, а до камината – големият дървен креват на дяда Ивана. Цялата стая свети от чистота… Ането е послушно момиче. То шъта: мете къщата и малкото дворче, мие паниците, подклажда огъня и шие копчетата на дядовото Иваново палто…

Сигурно всички помнят поне началото на най-прекрасната детска повест на сладкодумеца Ангел Каралийчев – „Ането“, но вероятно малцина знаят историята на това произведение.

Историята е трагична.

След като само преди три години е погребал първородния си син, писателят изведнъж загубва и дъщеричката си Ани.

Красивото и здраво момиченце, което даже печели конкурс за най-гледано дете, издъхва в ръцете му  още преди да навърши две годинки.

Лекарите казват, че се дължи на прехранване, но причината вероятно е несъвместимост между родителите.

След трагедията те са сразени. Каралийчев престава да пише за кратко. После се затваря в стаята си и пише до изнемога, за да преодолее мъката.

Така завършва започната още преди смъртта на дъщеричката си книга „Ането“, която и до ден днешен се издава и преиздава.

После приятелят му, поетът Никола Фурнаджиев, започва да го води на риболов, за да го разсее. А какво й е на жена му Вела – съсипана, без любимото си занимание – театъра, и безкрайно самотна, само тя си знае!

Когато среща Каралийчев, Вела Ушева е изгряваща звезда в трупата на Народния театър и вече е направила и филмовия си дебют в игралния филм „Под старото небе“. Завършила е актьорско майсторство в Германия, там е рецитирала на немски език поемата на Гео Милев „Септември“ и е взривявала салоните, а след като се завръща в България, е назначена направо в Народния.

А във филма „Под старото небе“ по едноименната пиеса на Цанко Церковски изпълнява ролята на селската хубавица Севдана, която има трагична съдба, полудява и накрая издъхва в ръцете на баща си и дядо си.

Каралийчев по това време е на 24 години и е студент по дипломация в Свободния университет, след като преди това за кратко учи химия.

Толкова е беден, че негови приятели му лепват прякора Множко Гладнев. Не им се сърди, даже го приема за свой псевдоним и с него подписва стихове, разкази, статии и фейлетони, които разнася по редакциите на вестници и списания.

Като студент той, син на неграмотна селянка от Стражица, живее под наум у родителите на сестрите Дора и Бела Габе.

Именно те го запознават с приятелката си Елена Ушева, майката на Вела. Старата Ушева е достолепна столична дама, модистка, завършила училище за изящни изкуства в Белгия, а след завръщането си в София се захваща да възроди и популяризира българската народна шевица в дамските тоалети.

Освен това издава и женско списание, в което печата много търсените тогава кройки и кулинарни рецепти. Преди войната семейството живее в триетажна къща, в която Елена Ушева обучава на везмо бедни момичета.

През бомбардировките домът е сринат до основи и после на мястото му построяват кооперация, в която сега се намира къщата музей „Ангел Каралийчев“.

Елена Ушева, която е омъжена за офицер, била толкова всеотдайна в желанието си да помага на бедните и да учи младите на красота и изящество, че по едно време залага къщата си и взема заеми от банки, за да урежда изложби на български шевици из страната, в Брюксел, Париж и Прага.

Тя обаче си има една тревога – дъщеря й Вела. Красивата и образована госпожица, вече надхвърля 30-те, а не дава и дума да се изрече за женитба.

Един ден загрижената майка споделя притесненията си пред своята приятелка Бела и тя тутакси се вживява в ролята на сватовница.

Бела вече е съпруга на известния философ проф. Спиридон Казанджиев, единствения приятел и душеприказчик на мълчаливеца Йордан Йовков.

Тяхното семейство живее в една квартира със семейството на автора на „Старопланински легенди“, делят и обща кухня.

Нагърбвайки се с ролята на сватовница, Бела най-напред завежда бъдещия жених при бъдещата му тъща и още същия ден тримата се договарят да уредят „случайна“ среща на двамата млади.

Бела купува 3 билета за филм на Чарли Чаплин в Модерен театър – за себе си, за сестра си Дора и за Вела.

Дора обаче излъгва, че е ангажирана, и не идва. Бела и Вела, която предния ден се е завърнала от Париж след двумесечен престой, оживено си говорят пред входа на салона, когато към тях се приближава строен младеж и ги заговаря.

„Това беше любов от пръв поглед“ – спомня си Вела след години.

И разказва, че още същата вечер, докато се прибират след киното, писателят я пита: „Вие бихте ли се омъжили за актьор?“

Без много да се замисля, Вела му отговаря: „В никой случай!“ „А за писател?“ – веднага изстрелва той. „О, не мога да си представя, че ще е щастлив бракът между актриса и писател“ – отново е категорична тя.

Той обаче не се отчайва и решава да действа докрай. И все пак минават пет години, докато двамата решават да се оженят.

В началото тя се дърпа, но после си разменят ролите и той започва да й поставя едно след друго един куп условия, ако иска връзката им да продължи.

Възмущава се например, че роклята й е много къса и е неприлично да се появява в такъв вид на улицата. Ревнува я дори от абсолютно непознати нейни почитатели, които я чакат пред театъра, за да я поздравят и да й поднесат цветя.

Нещо повече, забранява й да се спира при тях. Веднъж, вбесен от „тези досадници“, Каралийчев грабва от ръцете й букетите и ги хвърля на улицата.

Въпреки това Вела продължава да го обича и прави заради него една след друга все по-големи жертви. За ужас на всички нейни приятели от Народния тя напуска завинаги сцената, защото такова е условието му – един от двамата да зареже професията си. И този един, естествено, трябва да бъде тя.

Когато през 1935 г. сключват брак, Каралийчев е на 29 години, а Вела е с 8 години по-голяма от него.

Годината на раждането й впрочем не е съвсем изяснена, тъй като, преди да завещае архива и дома си на Министерството на образованието, тя го прочиства от някои документи.

На сватбата им кумуват известните писатели Николай Лилиев и Анна Каменова.

По първоначална уговорка кум трябвало да бъде видният юрист проф. Петко Стайнов, съпруг на Каменова, но в последния момент той се разболява и в църквата с младоженците пристига като заместник-кум Лилиев.

Вела сама бродира булчинската си рокля с везмо от червена коприна и прави истински фурор по време на медения месец на двамата в Париж.

Малко известен е фактът, че след като се запознават, Каралийчев прави опит за самоубийство. Прострелва се с малък пищов със седефена дръжка, куршумът минава на 2-3 сантиметра от сърцето, засяда в гърдите му и остава там цели 45 години, до края на дните му.

Причината за този драматичен епизод вероятно е ревност от негова страна. Той настоява Вела да се откаже от театъра, но тя се колебае и трудно стига до съдбовното за нея решение. Пък и по това време я ухажват известни актьори – нещо, с което един селски момък като Каралийчев не може да се примири.

Хазяите и съседи го намират прострелян и веднага го откарват в болницата на Червения кръст.

Вела научава за случилото се, зарязва всичко, отива в болницата с кола и стои до леглото му два месеца, докато го изпишат. Оттам го откарва у дома си. Така двамата заживяват заедно.

На венчавката Каралийчев е с едва зараснала рана.

Според някои съвременници опитът на писателя да се самоубие е свързан с голяма загуба на хазарт – за никого не било тайна, че той често играе на рулетка в тогавашния Интерклуб.

Пред свои близки Вела разказва как три години преди да се оженят, той я води в най-скъпия софийски магазин и й купува най-скъпия плат за палто и кожена яка.

И това при положение, че предишния ден не е имал и пукната пара. Когато тя го пита откъде има такива средства, той най-спокойно й отговаря, че е спечелил 10 000 лева от игра на рулетка.

И още една любопитна случка: през антракта на едно от последните й представления в Народния театър Каралийчев й подарява сребърна икона на Богородица, също спечелена на покер.

Бракът им продължава 41 години, до смъртта на писателя. В очите на всички техни познати те са стабилно семейство, а всеотдайността на Вела е пословична.

Тя преписва на пишеща машина, коригира и редактира изписаните с молив листове, превежда му от немски и други езици приказки на народите, ходи до редакции и издателства да носи готовите текстове и да събира хонорарите му.

Нейно дело е всеки сантиметър от обзавеждането в дома им, включително и един керамичен сервиз в типично български стил, който Вела сама е изрисувала и изпекла в пещ.

По нейни идеи дърворезбари изработват мебелите в дома. И през всичките тези години тя осигурява на съпруга си спокойствие да работи.

Особено трогателна е през последните 6-7 години от живота му, когато той боледува и е почти напълно обездвижен.

Това обаче не пречи на любителите на пикантни истории от писателския съюз и на бившия му шофьор Иван Кръстев да пускат слухове за изневери на Каралийчев с други жени по време на честите му пътувания из страната, докато е още здрав и се среща с читатели.

Според мълвата на погребението му в ритуалната зала влиза облечена в черно дама, застава пред опечалената вдовица, оставя 50 червени карамфила и се отдръпва в единия ъгъл, за да наблюдава през сълзи церемонията.

Твърди се, че това е последната голяма любов на Каралийчев – красивата детска учителка Мария, която приятелите му наричат втората Лора.

Венелин Митев „Големите любови на българските поети и писатели“