.
Тя е само на 23 години, когато убиват мъжа й Христо Белчев, финансовия министър на Стамболов.
Едно от версиите за смъртта му е, че самият княз Фердинанд нарежда да го ликвидират, за да се домогне до неземно красивата му жена.
Факт е, че монархът непрекъснато я ухажва, даже поръчва да направят гипсова отливка на ръката й и я държи на нощното си шкафче, за да може да я гали и целува, когато пожелае.
Другата версия е, че убийството е организирано от Стамболов заради мераците му Мара Белчева да му стане любовница.
Според третата версия министър Белчев е ликвидиран по погрешка, а всъщност трябвало да бъде убит самият Стамболов.
Мара Белчева
Две години след смъртта на мъжа си младата вдовица живее като отшелница. Но на следващата година княз Фердинанд я кани в двореца за придворна дама на княгиня Клементина.
Дава й заплата 12 000 златни лева на месец, отделно безплатен гардероб, каляска, почести, слава. През 1899 Мара Белчева е единствената жена в България, която получава такава висока заплата – два пъти по-голяма от заплатата на министър-председателя Димитър Греков, която е 6 000 златни лева.
Срещу тази сума тя е възпитателка и учителка на четирите деца на Фердинанд. Учи ги на немски, френски, английски и български език, чете им книжки, разказва им приказки, разхожда ги из парка на двореца „Врана“…
Преследвана от княза, Белчева няма как направо да му откаже, макар че целият двор я одумва, че тайно се среща с него. Когато накрая все пак го отрязва, той заръчва да направят гипсова отливка на ръката й.
Както и трябва да се очаква, първата придворна дама Султана Рачо Петрова е бясна. Дотогава само тя спи в двореца при Фердинанд, който през 1899 остава вдовец.
Мъжът й Рачо Петров, героят от Сръбско-българската война, който е началник-щаб на войската, а после и военен министър, знае това и си трае, защото прави афера след афера, далавера след далавера и трупа милиони.
Султана Рачо Петрова
Сладкодумецът Михаил Топалов, който през 1940 записва спомените на Рачо Петров, разказва, че генералът му се похвалил, че е имал през живота си 4 000 жени, без да брои слугинчетата, но на първо място по красота поставя Мара Белчева, дори пред легендарната Султана.
Христо Белчев
Тази фина и елегантна дама, руса, синеока, стройна и много красива, която привлича като магнит мъжете, е родена под знака на Девата на 8 септември 1868 в Севлиево. Завършва средното си образование във Велико Търново, а след това – висш девически институт във Виена. Като млада учителка в Русе колегите й я ухажват лудо, първите хора на града я сватосват за синовете или племенниците си, но сърцето й спечелва завършилият в Париж Христо Белчев.
Двамата са великолепна двойка. А и съпругът прави кариера, издига се в йерархията и стига до поста министър на финансите в кабинета на Стамболов.
След убийството му през 1891 Белчева стъпва здраво на краката си и заминава за Виена, за да следва филология. Когато след време се прибира в София, страстите са се уталожили, князът вече има други фаворитки, но тя е добре дошла на всички приеми и светски събития.
В онези години вестникарите я дебнат буквално на всяка стъпка, за да засекат последната й любовна връзка или да я замесят в някой скандал.
През 1889 в двореца на Фердинанд се появява някой си Ернст – невероятно откачен тип, чийто коронен номер е да се разхожда гол.
Този Ернст е зет на сърдечния любимец на княза Димитър Станчов и брат на съпругата му Анна дьо Грено, която произхожда от стар благороднически род от Савоя.
Анна го приютява в София, за да го държи под око. В началото Ернст се държи прилично, но през август 1893 дворът заминава за Евксиноград и там Ернст се развихря.
И в един прекрасен ден решава, че придворната дама Мара Белчева, вдовица от две години, ще е лесна плячка за него, нахлува в стаята й и се хвърля да я изнасили.
Мара е стъписана от това неочаквано нападение, но после се съвзема и започва да крещи и да го блъска. На помощ се втурва княгиня Клементина и Ернст незабавно е прогонен от двореца.
Димитър Станчов и жена му Анна обаче вдигат страшен скандал. Опитват се да внушат, че с поведението си Мара Белчева му давала аванси, пък сега плачела, че щял да я изнасили.
През 1903 съдбата среща Мара Белчева с Пенчо Славейков. Макар че се знаят още от деца, те едва сега разбират, че имат много общо помежду си, че са сродни души.
Ето как Бела Казанджиева, сестрата на Дора Габе, описва Мара Белчева по времето, когато започва връзката й с Пенчо Славейков:
Тя бе извънредно чиста… Ръцете й бяха бели…маникюрът й бе грижливо поддържан, но тя никога не си червеше ноктите – те имаха естествен седефен блясък… Единствената помощ, която оказваше на природата, това беше минималният тънък слой руж, който слагаше на устните си. Природата бе щедро надарила Мара Белчева – физически и духовно. Това тъй рядко съчетание на духовен финес и изтънчена класическа телесна красота създаваше обаянието на Мара Белчева… Но тя притежаваше и голямо чувство на равновесие, такт, морал и преди всичко чувство за собствено достойнство. С тия си качества тя беше защитена от клюките, грубостите и макар несправедливо наранена, тя предпочиташе в тия случаи да се отдръпне, преди да бъде напръскана от такава кал… Умееше с удивителна лекота да прескача много пречки и да вижда комичната страна на нещата…
След онази майска вечер на 1903 срещите й с Пенчо Славейков зачестяват.
Много скоро връзката им се превръща в любима тема на столичния хайлайф.
Но двамата не обръщат внимание на мълвата. Мара безкрайно много го цени като поет и философ, а той нея – като авторка на нежни стихове и преводачка на „Тъй рече Заратустра“ от Ницше и на известния драматург Герхард Хауптман.
Пенчо Славейков
Когато на 10 юли 1911 министърът на просвещението Стефан Бобчев уволнява Славейков от поста директор на Народната библиотека, за да назначи на негово място брат си, Мара и Пенчо решават да заминат за чужбина. Най-напред се озовават в Цюрих, после се местят от град на град и от село на село, но понеже здравето на Пенчо се влошава, накрая се отправят към Италия, където живеят в пълна мизерия.
Този неочакван удар смазва физически и духовно Славейков. Унизен, останал без средства за преживяване, преследван от мисълта, че е пренебрегнат и изоставен, той рухва. Към последиците от прекараната в детството парализа на долните крайници се прибавят нови болести и страдания. Въпреки това той прави неимоверни усилия да работи.
Последната зима от живота си изгнаникът Славейков и вярната му спътница Мара Белчева прекарват в Рим. Там ги приема папата, но Мара Белчева изпада в малко конфузна ситуация, нарушавайки официалния протокол на Ватикана – вместо да целуне пръстена на Светия отец, тя му целува ръка.
Почтително, по нашенски обичай. Папата деликатно се правя с неловкото положение.
От Рим двамата поемат към курорта Брунате край красивото Лаго ди Комо. За да се справи с разноските по престоя им в Италия, Мара продава дома си на ул. „Христо Белчев“.
Зад гърба й остава разкошът, пред нея – надеждата да спаси живота на Славейков. Но на 28 май 1912 поетът издъхва в ръцете й.
Поетесата Дора Габе, която по молба на Белчева пристига в Брунате със съпруга си проф. Боян Пенев, разказва в спомените си:
Една нощ не можах да заспя и излязох на балкона. И чух горък стон. Опрях ухо на вратата на Мара Белчева и я чух как плаче тихо, жално, като дете, неутешимо и безнадеждно. С плач като есенните тихи ветрове, които проникват до сърцето и от които нахлува студ, тъга и безизходица. „Нека се изплаче“, успокои ме Боян Пенев.
През 1912, когато започва Балканската война, Мара Белчева се записва за медицинска сестра в болницата на Червения кръст и заминава с армията на бойното поле.
Кирил Христов
Тя е муза и на друг голям наш поет, съвременник на Славейков – Кирил Христов. Чепат и много критичен към творчеството на колегите си, Христов предпочита повече поезията на Мара, а не на Пенчо. Нарича Славейков тромав автор на стихове, а неговата поема „Кървава песен“ – литературно недоносче, съшито с бели конци.
Последната любов на поетесата е Боян Гацов, по-известен като Боян Мага – несръчен поет, който обаче притежава мъжки чар и е много по-млад от нея.
Вече дама на възраст, тя се влюбва фатално в него и на моменти трудно се владее. Преследва го навсякъде, дори летува заедно със семейството му в Родопите, като наема съседна вила.
Иска да построи два апартамента – един за Боян и жена му, а съседния за нея. В последните си дни настойчиво моли роднини да доведат в стаята й Мага.
Минути преди той да влезе, вдига огледалото пред лицето си и със сетни сили нанася червило върху устните си…
В София живее под наем в малка стаичка на ул. „Хан Крум“ и остава до края на дните си без собствен покрив.
Умира в нищета на 16 март 1937. Княз Кирил, когото тя възпитава и учи като придворна дама, е в казино „София“ на рулетката, когато му съобщават, че Мара Белчева умира и иска да го види.
Той захвърля парите и жетоните върху рулетката и хуква към дома й. Върви и плаче като дете. За втората си майка.
Родих се да живея в бури –
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
„Чуй, тихий извор е дълбок!“
ми каза той – и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач и смях. – Мара Белчева
Из „Големите любови на българските поети и писатели“, Венелин Митев