.

Мики Рурк е от малкото екшън герои, които успяват да съчетаят две на пръв поглед самоизключващи се качества: изключителна мъжественост и още по-голяма ранимост. 

Романтикът от „Дива орхидея“ се ражда на 16 септември 1952-а в Ню Йорк. Споделя, че като дете е жертва на домашно насилие и затова свиква с мисълта, че болката е нещо нормално.

Затова и се насочва към аматьорския бокс. Тренира в залата, в която го е правил и Мохамед Али.

Дебютът му в киното е през 1979 г. във филма на Стивън Спилбърг „1941“. Но истинският му пробив става две години по-късно, когато се снима в „Body Heat“ на Лорънс Касдан.

До края на 80-те играе основно второстепенни роли, но въпреки това добива популярност, особено след „Бойна рибка“ и „Девет седмици и половина“, с който си спечелва и статута и на секссимвол.

В края на 80-те успехите във филмовата кариера на Мики Рурк го съсипват психически. Той става твърде агресивен както на снимачната площадка, така и пред журналистите.

Има две големи награди – БАФТА и „Златен глобус“ през 2009 г. за най-добър актьор след ролята му в „Кечистът“.

В последните години усилено ремонтира лицето си при пластични хирурзи. Често стресира феновете с обезобразения си вид.

Десетки пъти влиза в клиника, за да се чисти от зависимостта към наркотиците. Отявлен защитник е на правата на животните и винаги има по няколко кучета в дома си.

Седем чихуахуа – ето това е моето семейство. Не бих продал нито едно от тях и за 10 милиона долара. Придобих ги, когато жена ми ме напусна.

Не е въпрос на възраст. По-рано тренирах в Маями, и там имаше 75 годишен боксьор, който можеше да срита задника на всеки 20 годишен. Възрастта е просто число.

Завръщане е добра дума, пичове.

Много малко хора могат да пропаднат като мен и след това да се завърнат. Когато хората ме гледат, сякаш виждат призрак, все едно съм се върнал от отвъдното.

Обичам да се снимам в киното, понеже там всичко зависи от теб. Това не е бизнес и не е политика. Ако си добър актьор, ще се справиш.

Моите критерии за женска красота са прости. Това е като при покупка на конете: не ми харесва дебела шия и къси крака.

Когато ме питат: „Кой е най-добрият филм, който сте заснел?“ – аз отговарям: „Още не съм го заснел“.

Боксът е много красив, много честен спорт. Не знам, защо всички така драматизират… Боксът не допуска грешки. Боксът е сериозна част от моят живот. Той ме е научил и на уважение, и настойчивост, и търпение, и концентрация. Всичко, което използвам на снимачната площадка.

Винаги съм мислел, че ще направя нещо специално. Например обир на банка.

Холивуд е град, построен от завист.

Кейт Бланшет е актриса. Парис Хилтън – не.

 Сега живея предвидимо. Няма наркотици, няма глупости. Не ми е интересно. Но не искам да се върна към онази задънена улица. Понякога ми се иска да направя банков обир, но никога няма да се продам – затова не съм от топ актьорите. Няма да се съглася някой да прави манифактура от мен.

Докато мога да работя с хора и това истински ме вълнува, всичко ще е наред. Аз просто не мога да работя за пари.

Баба ми винаги казваше: „Господ има план за всеки от нас.“ Трябваше да следвам неговия, а не моя. Моят не струва.

Като млад бях изключително незрял, нямах никакъв баланс. Нещата стояха така – всичко или нищо!

Не е забавно да си загубеняк. Повярвайте ми.

Никога няма да бъда слаб. По-добре да съм мъртъв, отколкото слаб. Може да ме завлечете до вратата и да ме застрелята в гърба преди да омекна.

Хората много се страхуват от тишината. Страхуват се до смърт, защото не знаят какво означава тя. Аз обичам тишината. Тя е полезна.

Хората винаги се страхуват от истината.