.

ТОЛКОВА СПОЛУЧЛИВО МЕ ИМИТИРАТ, ЧЕ СЪМ ЧУВАЛ ХОРАТА ДА КОПИРАТ ГРЕШКИТЕ МИ.

Джими Хендрикс е обявен за най-великия китарист на всички времена. 

Той също е завършен композитор, чиито песни са изпълнявани от стотици музиканти.

Хендрикс е един от първите, които използват звукозаписното студио за разширяване и обогатяване на музикалните си идеи.

Посмърто е награден с Грами за цялостен принос към музиката.

Роден е на роден на 27 ноември 1942 г. в Сиатъл. Когато Джими е на 13 години баща му го научава да свири на акустична китара.

През 1959 г. напуска училище и се записва в армията, но скоро се разочарова от военната служба.

След като чупи глезена си по време на тренировка, е освободен с почести.

Хендрикс е уволнен от армията три години преди да започнат големите военни набори за Виетнамската война, но песните му стават любими на сражаващите се американски войници.

Още с първите си концерти в Лондон Джими Хендрикс привлича вниманието на цялата британска музикална индустрия.

Впечатляващата му китарна техника и ефектно сценично присъствие бързо спечелват уважението на всепризнатите звезди Ерик Клептън, с когото остава приятел до смъртта си, и Джеф Бек, а също и на членовете на The Beatles и The Who.

На 3 март 1967 г. Хендрикс постъпва в болница заради изгаряне на ръцете, след като запалва китарата си за пръв път в лондонския театър „Астория“.

Същата година участва в „Monterey Pop Festival“, където дебютира пред американска публика.

Впечатляващото му представяне е запечатано във филма на Д. А. Пенбейкър „Monterey Pop“. По време на изпълнението на „Wild Thing“, той отново запалва китарата си.

Имиджът на Хендрикс е на див китарист, използващ всякакви трикове (свирене със зъби, свирене зад гърба, чупене и палене на китара). Известен е с това, че свири на китара с лявата ръка.

На 6 септември 1970 г. е последното му изпълнение на живо на Isle of Fehmarn Festival в Германия, където е освиркан от публиката, на чиито реакции Хендрикс отвръща с неприлични жестове.

Седмица по-късно на сутринта на 18 септември 1970 е намерен мъртъв в апартамент на хотел „Samarkand“. 

След направената аутопсия, официалната версия за смъртта на Джими Хендрикс е, че е вдишал собственото си повръщано и е починал от задушаване, докато е под въздействието на барбитурати. 

Тогава Джими е само на 27 години. Време, достатъчно, за да остави една от най-важните и незаличими следи в историята на музиката. 

Когато умра, искам хората да слушат моята музика, да подивяват и откачат, и да правят всичко, което искат да правят.

Трябва да продължаваш напред и да бъдеш луд. Лудостта е като рая.

Аз съм човекът, който ще трябва да умира, когато му е времето да умира, така че нека живея по начина, по който искам.

Трябва да дадеш на хората нещо, за което да мечтаят.

Когато силата на любовта превъзмогне любовта към силата, светът ще познае мира.

Извинете ме докато целувам небето.

Не смятам себе си за най-добър… и не харесвам комплиментите… те ме разсейват.

Чрез музиката ти хипнотизираш хората, и когато ги хванеш в най-слабия момент, тогава можеш да проповядваш на подсъзнанието им това, което желаеш да кажеш.

Тези, които критикуват нашето поколение, забравят кой го е отгледал.

Историята на живота е по-бърза от примигването, историята на любовта е здрасти, довиждане.

За да промениш света, трябва първо да събереш ума си.

Може да не вярвам в себе си, но вярвам в това, което правя.

Музиката не лъже. Ако има нещо, което трябва да бъде променено в този свят, то може да бъде променено единствено чрез музиката.