.

Антъни Кийдис е роден на 1 ноември 1962 година в градчето Гранд Рапидс, щата Мичиган, в семейството на актьора Джон Кийдис. Дядото на Антъни е с литовски, баба му по бащина линия — с мохикански произход.

Индианските корени на Кийдис са вдъхновили текстовете на песни като „True Men Don’t Kill Coyotes“, „American Ghost Dance“, „Apache Rose Peacock“, „Fight Like a Brave“ и „Johnny, Kick a Hole in the Sky“.

Родителите на Антъни Кийдис се развеждат, когато той е на 3 години. Живее с майка си до своята 11-та годишнина в Гранд Рапидс, после се премества в Лос Анджелис при баща си. Баща му е човекът, който го „запознава“ с хероина. Впоследствие той пробва и други наркотици.

Кийдис отива да учи в Калифорнийския Университет, но не завършва, до голяма степен заради пристрастеността си към наркотиците. 

След като прекъсва следването си, получава предложение от старите си приятели да сформират група. Първото име на групата е Tony Flow and the Miraculous Masters of Mayhem. Впоследствие групата сменя името си с Red Hot Chili Peppers. 

Основни теми в творчеството на Кийдис са любовта и приятелството, тийнейджърското бунтарство и агресия, сексуални фантазии и връзката между секса и музиката, политически и социални коментари (особено въпроси свързани с индианското население в Америка), а също така наркотиците и алкохола, отрицателната страна на славата и Холивуд, бедността, самотата и загубата на близък човек.

Много от феновете на Кийдис коментират философските елементи в неговите текстове в онлайн форуми и сайтове като The Teaches of Kiedis. За всичко това той разказва в автобиографичната си книга „Белези“, от която сме ви избрали малка част.

Не вярвам, че пристрастеността ми към наркотиците е нещо изначално лошо. Наистина е мрачно, смазващо и унищожително, но дали бих заменил миналото си за това на нормалните хора? Никога!

Беше грозно и нищо друго не наранява така, но въпреки това държа на всяка една минута от живота си. По този начин оценявам всяка отделна частица от битието си. 

Не съм изневерявал на себе си и успях да открия начин да се възползвам от всичко докрай. Няма смисъл да отричам което и да е от миналите си действия, тъй като сега, след като съм ги преживял и съм помъдрял, съм в състояние да се поставя в услуга на стотици други страдащи хора.

Всяко от връщанията ми към дрогата, което някои биха възприели като безсмислено мъчение, е имало своето предназначение.

Днес мога да срещна човек, който не е в състояние да се отърве от гадния навик, и да му кажа: „И аз съм го преживял. Правих го години наред. Стягах се и се отпусках отново, но сега…“

Не случайно наричат надрусването „издигане“ /get high/, тъй като чрез него човек дава израз на стремежа си да се издигне на по-високо, божествено ниво.

Искаш да се докоснеш до рая, да почувстваш славата и еуфорията, но истината е, че и за това е необходима упоритост.

Не можеш просто да си купиш дрога и да се надрусаш на първия уличен ъгъл, нито пък да я откраднеш отнякъде и да я вкараш в тялото си през задника или някой друг отвор.

Издигането до божественото трябва да се заслужи.

Когато бях тийнейджър и си биех какви ли не гадости, никога не си мислех „Искам да опозная Господ“, но дълбоко в себе си може би все пак съм го правил. Вероятно ми е било любопитно какво крие в себе си цялата тази светлина и съм търсел пряк път до отговора.

Това може да се каже и за целия ми живот, още от детските ми години в Мичиган, когато на връщане от училище минавах напряко през задния двор на съседите и прескачах оградата им.

Нямаше значение дали междувременно ще ме ухапе куче, ще си скъсам панталоните или ще си одера лицето в някой клон – единственото важно нещо бе прекият път. Цял живот го бях предпочитал и в крайна сметка се изгубих.

Алкохолизмът и наркоманията не са просто някакви физически алергии, а мании, болести на духа. И все пак, ако имаме болест на духа, значи трябва да има и лекарство за духа.

Казвайки дух, изобщо не визирам пеене на мантри или четене на източна философия. Духовният начин на живот означа да си готов да признаеш, че не знаеш всичко, че си сгрешил за някои неща.

Да си направиш списък с имената на хората, на които си навредил – емоционално, физически или финансово – и да им се реваншираш. Това, а не някоя празнословна безплътна идея, е духовният живот.