.
Великата българска актриса Татяна Лолова е позната на всеки, роден в България, а невероятната й личност е нещо, което може да се нарече „изключение“.
Ако много отдалече видя някой намръщен си викам: „А, не. Не съм добре с очите.“
Казват, че българският народ бил намръщен – за мен той е усмихнат. Аз виждам как вървят насреща, в далечината ми се струват някак мрачни, но колкото повече ги приближавам, толкова повече виждам, че са усмихнати.
Приемам, че всички хора ми мислят доброто. Така никога не се стеснявам от тях.
Като ми каже някой, че не ме обича, аз не му вярвам.
Свикнала съм да давам. А когато даваш – не остаряваш.
Помня, че от 3-годишна искам да стана актриса. И станах, благодарение на много стечения на обстоятелствата, на обичта и грижата на много хора, на тяхното можене, имане, на силата да се раздават. Чувала съм някои да казват: „К‘вото съм направила, сама съм си го направила!“. На тези хора им викам: „Блазе ти“. Аз каквото съм направила, всичко е благодарение на хора, готови помогнат на някой, у когото намират, че има нещо – нещо, което може да даде плод. Много рано останах без баща. Майка ми също си отиде млада, но толкова много хора са се грижели бащински и майчински за мене, че съм щастлив човек.
Колкото и да ме огорчават критиците, няма да ме сломят. Колкото и да ме хвалят, няма да им повярвам. По-страшно е да те премълчават.
Без пари нищо не може – нито младост, нито красота, нито настроение. Човек трябва да си поддържа фасона, а това струва средства. Парите са свобода, но ги няма тук.
Аз не съм високорелигиозна, но независимо от моето мнение, Господ явно съществува и от време на време се грижи за мен. И Господ, и Космосът.
Не съм звезда, аз съм слънце.
По-голям рай от България няма, а пък трудно се живее в него. Значи не се знае дали в горния рай се живее по-добре от нашия.
Разсмивали са майка ми, докато ме е раждала, за да облекчават болките й. Дали от тогава се е заселило това смешно нещо в мен, с което се боря цял живот, тъй като генът ми е драматичен, не знам.
Има едни, дето им дай да страдат. И като страдат, и като си ги разказват, изпитват неистово удоволствие. Аз пък искам да мога да не говоря никога за нещастия. Животът е тежък, но кратък – да го живеем с усмивка. Имам нужда от обичта на хората и когато мога, без да се замислям да им я давам…
Не можеш сам да седиш и да се обичаш. Обичат се две насрещни същества.
Всички казват, че зад един успял мъж, стои една силна жена. Когато имам успехи, зад мен стои моят силен, добър, прекрасен, пълен с хубави качества мъж. На всичкото отгоре красив и младолик. Дори не съм мечтала за такъв!
