Със смъртта на Антъни Куин Холивуд осиротя. Отиде си един гигант, чиято страст към живота беше безгранична. Изкуството му, макар и недооценено от префинената критика, обаче остава за поколенията.
Изгубих баща си, когато бях на 10 години и винаги търсех баща. Той ми липсваше страшно много.
Никой родител не е тук завинаги. Както и аз няма да бъда.
Тринадесет деца – тринадесет! И ги обичам – обичам ги всичките. Смятам, че съм бил добър баща на всички от тях.
Ако искаме да създадем нов свят, материалът за него е налице. Предишният също е създаден от хаоса.
Нямам нищо против груповия секс, стига групата да се състои от двама души.
На сцената трябва да откриеш истината дори ако трябва да изгубиш публиката.
Ако чувствате нещо – трябва да го изразите!
В Европа един актьор е артист. В Холивуд – ако не работи е скитник.
Живял съм във вихрушка от образи, но ще си отида в застинала рамка.
Безспорно най-емблематичната роля на Антъни Куин е във филма „Зорба гъркът“ по романа на Никос Казандзакис.
Целият живот е неприятност. Само смъртта не е. Да си жив означава да разхлабиш колана и да търсиш неприятностите.
Така да обичаш, че да вземеш теслата, да те боли и да отсечеш.
Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето…
Това ще рече свобода, мислех си аз. Да имаш някаква страст — да трупаш златни лири — и изведнъж да победиш тази си страст и да разпилееш цялото си състояние във въздуха!
Началство, харесвам те прекалено много, че да не ти го кажа. Имаш всичко, само немаш лудост. Човек има нужда от малко лудост или никога няма да може да скъса въжето и да се освободи.
Защо! Защо! Не може ли най-сетне човек да направи нещо и без защо? Ей тъй, за кеф.