.

КОГАТО ОВЕНЪТ ПРЕСТАНЕ ДА БЪДЕ СЕБЕ СИ

При Овена може би най-болезненото отдалечаване от собствената природа се случва тогава, когато човекът престане да вярва, че има право да действа според собствената си воля. Това е знак, който по природа е свързан с инициативата, импулса, смелостта, прякото заявяване на позиция и способността да тръгнеш напред, още преди да си получил одобрението на всички останали.

Овенът не се ражда, за да чака разрешение. Той се ражда, за да започва.

Точно затова, когато един Овен стане прекалено колеблив, компромисен, плах и зависим от чуждото мнение, това често изглежда като вътрешно прекършване на нещо много основно в характера му. Той може да бъде интелигентен, възпитан и напълно функционален, но ако всяко негово решение минава през въпроса „А другите как ще реагират?“, постепенно губи достъп до собствената си сила.

Противоположният знак на Овена е Везни. Тази ос е свързана с фундаментален психологически конфликт: „Аз“ срещу „ние“, лична воля срещу съобразяване, действие срещу договаряне. Зрелият Овен има нужда от Везните, защото без тях може да стане груб, импулсивен и неспособен да вижда другия човек. Но когато започне да живее през сенчестата страна на Везните, се появява нещо съвсем различно – страх от конфликт, прекомерна дипломатичност, постоянни компромиси и невъзможност да защити собствената си позиция.

Такъв Овен може да се превърне в човек, който винаги отстъпва. Не защото е по-мъдър, а защото се страхува от последствията на собственото си несъгласие. Той премълчава, когато е ядосан. Съгласява се, когато всъщност не е съгласен. Позволява на другите да определят правилата, а после натрупва вътрешно напрежение и чувство за безсилие.

Това е особено трудно за Овена, защото неговата психика се нуждае от усещане за лично действие. Той има нужда да чувства, че може да повлияе на живота си, че може да каже „искам“, „не искам“, „правя“, „спирам“. Когато тази способност бъде потисната достатъчно дълго, той може да започне да се съмнява в себе си дори в ситуации, в които инстинктивно знае какво иска.

Тук става особено интересна темата за детството.

Един от най-трудните сценарии за Овена може да бъде израстването в среда, в която има друга силно доминираща овенска фигура. Разбира се, това не означава, че всеки родител Овен непременно вреди на дете Овен. Астрологията не работи толкова механично. Но когато и двамата имат силно изразена потребност да налагат волята си и липсва достатъчно зрялост, може да се получи постоянен конфликт на авторитет.

За възрастния това е конфликт между двама характери. За детето обаче залогът е по-голям. Детето все още изгражда егото си, границите си и усещането, че има право на собствена воля. Ако срещу него стои родител, който непрекъснато доминира, определя, прекъсва, наказва несъгласието или приема всяко противопоставяне като лична обида, детето може постепенно да научи, че собствената му воля е опасна. То не престава да бъде Овен. Просто започва да се страхува от това, което е.

Тогава вместо естествената директност може да се появи притеснителност. Вместо смелост – постоянно изчакване. Вместо инициатива – колебание. Вместо способност да защитава позицията си – автоматично отстъпване при по-силен характер.

Особено сложна може да стане динамиката между майка и син, когато и двамата носят силно овенско поведение и майката не оставя достатъчно пространство детето постепенно да изгради собствен авторитет. Ако всяка негова инициатива бъде поправяна, всяко несъгласие – наказвано, а всяко желание за независимост – възприемано като неблагодарност или бунт, синът може да порасне с усещането, че за да бъде обичан, трябва да бъде послушен.

Това е много тежък вътрешен конфликт за Овена. Защото неговата природа казва: „Бъди самостоятелен.“ А ранният му опит може да казва: „Ако си самостоятелен, ще изгубиш любовта.“

И тогава се появява възрастният човек, който изглежда прекалено мек за собствената си природа. Той пита за разрешение дори когато няма нужда. Трудно взема решения без чуждо мнение. Избягва спорове. Извинява се за неща, за които няма причина да се извинява. Понякога дори избира партньори и приятели със силен характер, защото несъзнателно възпроизвежда познатата динамика – някой друг решава, а той се приспособява.

Парадоксът е, че потиснатата овенска енергия рядко изчезва напълно. По-често тя се натрупва. И когато човек достатъчно дълго не си позволява да казва „не“, може периодично да избухва за дреболии. Когато постоянно преглъща гнева си, той не става по-спокоен – става по-напрегнат. Така Овенът, който изглежда прекалено компромисен, понякога може внезапно да прояви крайна раздразнителност, защото дълго време е живял против собствената си природа.

Зрелостта за Овена не означава да се превърне в агресивен човек. Не означава и непрекъснато да воюва с всички. Истинската задача е много по-фина: да се научи да заявява себе си, без непременно да унищожава отношенията. Именно тук здравата енергия на Везните става ценна. Те учат Овена, че може да има позиция и все пак да чува другия, че може да казва „не“ без жестокост и че компромисът е полезен само когато е доброволен, а не когато е породен от страх.

Има огромна разлика между човек, който избира мира, и човек, който не смее да се конфронтира. Първият притежава сила. Вторият се отказва от нея.

Овенът се връща към себе си, когато започне отново да си позволява действие. Понякога това означава съвсем малки неща – да вземе решение без да пита всички наоколо, да откаже молба, която не иска да изпълни, да каже мнението си, дори когато знае, че няма да бъде популярно, или просто да престане да обяснява прекалено много защо иска нещо.

Защото човекът с вътрешен авторитет не се нуждае от безкрайни оправдания. Той може просто да каже: „Това е моето решение.“

За Овена това е жизненоважно. Неговото психологическо здраве е тясно свързано с усещането, че има право на собствен импулс, собствен избор и собствена посока. Когато тази способност бъде прекършена в детството, възстановяването ѝ може да отнеме години. Но тя не изчезва напълно.

Под всички компромиси, страхове и колебания обикновено продължава да живее онзи първичен овенски въпрос: „А аз какво искам?“ И може би именно от него трябва да започне връщането към себе си. Защото най-тъжното за Овена не е да загуби спор. Не е дори да бъде победен от по-силен човек. Най-тъжното е постепенно да се научи сам да се отказва от битките, които всъщност са важни за него.

А най-важният въпрос за оста Овен–Везни в крайна сметка е този: „Правя ли компромис, защото така съм избрал, или защото се страхувам да бъда себе си?“