.

Кой да се досети, че само емпатия не е достатъчна?

Двама лидери, които са стигнали до позициите си, демонстрирайки колко много могат да съчувстват, колко много могат да усещат, колко много ги е грижа, сега изглежда са в най-лошата позиция от почти всеки лидер или правителство в демократичния свят.

Да вземем Джасинда Ардерн, министър-председателката на Нова Зеландия. Ардерн винаги се е радвала на международна слава далеч отвъд нивата, на които са се радвали повечето лидери от нейната малка нация, защото е жена и защото изглежда, че наистина е загрижена.

Всъщност загрижеността е номерът на Ардърн. Особено много я бива да се извинява за неща, които не е направила. Лицето ѝ се сгърчва, гласът ѝ се накъсва, а световните новинарски емисии крещят в хор: „От такива лидери имаме нужда!“.

За жалост на новозеландския народ, това не е съвсем вярно.

По-голямата част от света излиза от кopона-ерата. Великобритания, Слава Богу, изглежда проправя пътя и дори своенравни страни като Нидерландия започват да осъзнават, че ако Обединеното кралство се е върнало обратно в играта, не можеш вечно да продължаваш да държиш народа си в локдayн.

Джасинда изглежда не си взема бележка. Миналото лято тя затвори страната си за пореден път, след като един мъж в Нова Зеландия имаше положителен тecт за Koвид. Не бих искал да съм на негово място.

Дори Австралия, която беше една от най-стриктните и сурови страни по време на Koвид, вече започна да отменя мерките. А Нова Зеландия?

Е, Ардерн обяви пореден набор от ограничения за сънародниците си.

Нова Зеландия изглежда пристрастена към тях. Международните медии още веднъж оглупяха пред Ардерн, когато тя даде пресконференция и обяви съвсем нови локдayни, признавайки че това ще отмени и собствената ѝ сватба. Колко загрижена изглежда! Колко много се сгърчва лицето ѝ, докато говори за тежкото положение на сънародниците си. Колко е себеотрицателна да отмени дори собствената си сватба!

Министър-председателката на Нова Зеландия очевидно е полудяла. Нямаше никаква причина да се проявява подобна загриженост. Нямаше никаква причина да си жертва възможността да надене брачните окови. Единственият проблем бяха мерките и тяхното премахване трябваше да бъде приоритет.

Вместо това, всички бяха подхлъзнати за пореден път от сърцатостта на Ардерн. А всъщност тя е виновна за всичко това. Какво ще стане с Нова Зеландия? Може би ще остане завинаги заклещена в лятото на 2020 г. и никога няма да пусне никого вътре или вън. Онези от нас, които някога са ходили там, ще разказват на внуците си, които ще слушат в захлас приказките за този отдалечен островен народ, който доброволно се е откъснал от останалия свят.

Или пък, ако някои скорошни социологически проучвания на общественото мнение са показателни, Нова Зеландия скоро ще се умори от грижовния си министър-председател. Пред лицето на растящата икономическа криза подкрепата на новозеландците за либералната партия на Ардерн се срива.

Но Ардерн не е единствената, която има подобно емоционално и емпатично поведение.

Може би световният лидер в този трик е някой с още по-мек глас и още по-хубава коса. Канадският министър-председател Джъстин Трюдо.

Вече стана ясно, че Трюдо наистина е най-лошият лидер в демократичния свят. Неговата единствена квалификация за тази роля е, че е бил начален учител и че преди него баща му е бил министър-председател.

Освен това той обеща да направи нещата различни, да бъде по-емпатичен, да изразява повече чувства, да бъде по-женствен и разбиращ.

Преди локдayна това се изразяваше в международни пътувания, по време на които Джъстин си сменяше костюмите по-често от трупата на което и да е западно шоу. Но с идването на Koвид ерата Трюдо, подобно на Ардерн, изглежда си падна на мястото. Говореше колко са важни вниманието, грижата един за друг и разни други фундаментални канадски ценности.

За жалост, ако случайно не сте съгласни със свилокосия премиер, той няма да има никакво време за вас. През последните месеци, когато останалият свят се адаптираше към Koвид, Трюдо сякаш напълно се капсулираше по този въпрос.

В усилието си да убеди населението да се вaкcиниpa, Трюдо направи всичко по силите си, за да оклевети несъгласните с него.

Стигна дотам, че нарече всеки един, който не желае да си постави вaкcинa, познайте какъв – рacист, жeнoмрaзец и какво ли още не. Трюдо няма доказателства за такива неща, но това е модерният начин за отлъчване на всеки човек или пък на група от хора. Казваш, че са paсисти, жeнoмpaзци, xoмофoби, тpaнсфoби или някоя другa от модерните фобии, и успешно ги деперсонализираш.

За нещастие на Трюдо, мнозина канадци започнаха да разгадават тази стара игра и не се поддават на подобно убеждаване. И така Трюдо откри, че изискването му за вaкcинaция отприщи канадските шофьори на камиони. Няма наложителна причина шофьорите на камиони (една от най-самотните професии на света) да представят вaкcинaциoнeн пacпорт, за да могат да си вършат работата. Но Джъстин реши, че трябва да представят, или ще загубят поминъка си.

Миналия месец величествен конвой от хиляди камиони тръгна към Отава. Когато пристигнаха там за протеста си, Джъстин се престори, че го боли глава. Или по-скоро каза, че се е срещал с някого, който познава някого, който веднъж танцувал с някого, който имал Koвид. И затова министър-председателят постъпи разумно и се самоизолира.

Шофьорите останаха. И досега стоят в Отава. Властите търсят начин да ги криминализират. Те търсят начин да криминализират дори хилядите канадци, които се събираха край пътищата, за да покажат подкрепата си. Полицията на Отава на практика краде горивото на шофьорите, както и другите необходими продукти, за да принуди протестиращите да се махнат. Но шофьорите не помръдват.

Няма причина Трюдо да не се помири с шофьорите. Както и Ардерн да не спре да изолира островния си народ. Проблемът е че, когато си представил себе си за най-моралния човек в страната – най-съчувстващия, най-разбиращия – и си описал всичките си критици като нацисти, е трудно да стъпиш на земята, която някога сме наричали обща.

Оказва се, че Джъстин, както и Ардерн, са оплетени в проблем, който изцяло сами са създали.

Емпатията е надценяван трик в политическото лидерство. Той работи само донякъде. Много по-важни са силният дух, способностите, адаптивността и компетентността.

Нито Ардерн, нито Трюдо демонстрираха което и да е от тези качества. И техните народи страдат в резултат на това.

Един лидер може да иска да се представи за безкрайно състрадателен, но ако накрая нямаш нито състрадание, нито дори разбиране за гражданите на собствената си страна, значи проблемът е в „състраданието“.

Източник: Ardern and Trudeau, the woke darlings of the Western world, are finally getting their comeuppance

Автор: Дъглас Мъри

Дъглас Мъри (роден на 16 юли 1979 г.) е британски автор, журналист и политически коментатор. Той е основател на Центъра за социално сближаване и е асоцииран директор на обществото „Хенри Джаксън“, както и редактор на елитното британско списание за култура и политика The Spectator.

Дъглас Мъри притежава авторитета на доказан и забележителен автор, който пише талантливо и информирано за литература и политика вече повече от две десетилетия. Той е англичанин, гeй, десен консерватор с особено силен личен ангажимент към каузата за спасяване и съхраняване на европейската култура.

През последните 10 години си извоюва репутацията на един от увлекателните и последователни защитници на свободата на словото. Проникновен критик на доктрината на мултикултурализма, проникнала на всички административни, медийни, културни и политически нива в Европа.