.

Стефан Цанев е поет, драматург и мислител, чиято словесна магия разгръща цялата палитра на човешката душа – от бунта до смирението, от болката до любовта. В неговите стихове и пиеси тупти сърцето на България – ранено, но несломимо, вечно търсещо светлината на истината и свободата. Неговото творчество не е просто думи, а живо огледало на времето, което ни учи да помним, да обичаме и да вярваме в красотата на духа.

Запомни от дяда си три неща, предай ги и ти на внуците си, това да остане от мен на таз земя – стига ми. И тъй – не осъмвай, където си замръкнал, не умирай, дето си се родил, не пускай корени – не си дърво – за мъж и вятър няма граници. Угаждай на душичката си, каже ли – дай вино – дай ѝ; каже ли – дай маслинка – дай ѝ, не я насилвай, но не и ли даваш – въздържаността е вредна като прекаляването. И накрая – с политика и развалени жени (то е все едно) си нямай работа, развалата е заразителна, простаците са непобедими.

Не допускай никакво насилие над себе си, откъдето и да иде то – от меч или от слово, от цар или от Бог, дори когато е от обич!

Както казва Моисей: „Роденият в робство не може да бъде свободен“ понеже робско мляко е сукал, затова пророкът е въртял евреите 40 години из пустинята, преди да ги заведе в Ханаан, въртял ги е нарочно, докато умре и последният роден в робство, включително и той, включително и аз – докато не измрем всички ние, родени в робство, държавният ни кораб ще се клатушка на едно място, както казва Стамболов, България ще стане истински свободна и демократична едва след 30-40 години, когато управлението на държавата ще се поеме от момчетата и момичетата, които сега се раждат, те ще бъдат други хора, умни, добри и безкористни, за една чест ще служат на отечеството си, а колко ѝ трябва на тази райска страна, превърната в ад, отново да стане рай?… Само, дай Боже, да не заразим децата си с робство, моля ви – не ги възпитавайте, оставете ги да растат свободни и непокорни, нас кучета ни яли, моля ви, ако наистина обичате България, бъдете милостиви към децата си – не ги опитомявайте, не ги дресирайте да приличат на вас…

От култура има нужда културният човек, простакът няма нужда от култура. 500 милиона години са били необходими на животното да се превърне в човек, 5 години са достатъчни човек да се превърне в животно.

Хората на изкуството довършват недовършеното от Бога.

Птичките не са Моцарт, за всеки случай, колкото и да чуруликат хубаво.

Щом народът мълчи – значи е съгласен. Всеки народ сам кове съдбата си. Народът ни е объркан, в безпътица е, няма идеал, затова е инертен.

Човек може да издържи всичко, ако има идеал, кауза, ако има вяра в нещо.

Да си отчаян е най-лесно, не иска никакви усилия – навеждаш глава, забиваш нос в земята и какво? От това нищо не се случва, никаква промяна не може да очаква отчаяният и мрачният човек.

Оптимистът е този, който е вечно недоволен, който е недоволен, значи иска нещо по-хубаво. А песимистите са доволните хора и щастливите.

Единствената следа, която оставят днешните политици, е слуз на охлюви.

Робите лъжат, свободният човек казва истината.

Няма нищо по-страшно на света от братската омраза.

Недейте казва лоши думи на раздяла. Съберете цялото си мъжество и всичката си нежност, и бъдете внимателни като в началото.

Има и други очи, те са вътре в човека…

Моята малка, но свободна държава е самотата, моите свободни граждани са думите.

Всеки знае, че ще умре някога… И живее спокойно, защото някога е като никога. Кажи му обаче: утре…

На боговете им е лесно, те се раждат, умират, после възкръсват. На нас ни е дадено да живеем само веднъж. Това приключение няма повторение. И човек да не изживее този шанс, който му е даден – уникален, безумен..защото да се родиш човек…бихме могли да се родим друго, надарени сме с мозък, който сам не може да разгадае себе си и е способен на всичко.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Иде времето, когато преставаме да вярваме в безсмъртието – СТЕФАН ЦАНЕВ