.
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Има нужда от всичко на този свят.
Даже от моите думи изтрити.
Има нужда от зима, за да заспят
семената, които ще ни заситят.
Има нужда от страх, който да победим.
Има нужда от жило – да капне медът върху хляба.
От обида – да можем да си простим.
Има нужда от всичко, което забравям, че трябва.
Има нужда от буря – за да извие дъга
своято скоба, която усмивка рисува.
Има нужда от белег зашита тъга,
за да може човек да се излекува.
Има нужда от мрак за добра светлина.
От непразнична проза – за стихотворение.
От умора тежаща, за да дойде съня.
И от Юда. За възкресение.
КОГАТО ЕСЕНИТЕ НАТЕЖАВАТ
Да имам един клон, на който да се кача.
Да имам един край на книга,
едно начало на песен и една истина.
Един път, един живот, както имам.
Два юмрука за свиване, както имам.
Две очи за плач, както имам.
И една уста, с която да благославям
дървото, от което ще направя кръст.
Събуждам се високо и скачам
като ябълка,
която няма накъде повече да узрее.
ВИЗИТНА КАРТИЧКА
Човекът може да издиша облаци,
да обяви земята за тепсия.
И на тепсия да поднася своето
сърце на някого.
А после той да го разбие.
Човекът знае сложни уравнения;
измисля химия и тя ще го убива бавно,
но в детските очи-стихотворения
не разпознава тъжните неравности.
Човекът тегли. Мери разстояния.
Събира. Граби. Трупа. Наранява.
Аз съм човекът без излишни знания.
Аз съм човекът, който наблюдава.
ДЕЦАТА ЗНАЯТ
Рязко сиво, мъгливо и мокро.
Няма къде усмивка да хвърлиш.
Димът свива гнезда по южните покриви –
прави човеци от вдишани въглени.
Човеците знаят, че огънят е приятел отдавна
и че заветна единствено е правотата.
А децата обичат през локвите да минават:
спомен от ходене по водата.
Източник: „Сълза назад“, Елена Денева, Литературен кръг Смисъл